Част 1: Въведение
Моето "Философия" Развоен стадии на деца като (професионални) модели?
Част 2: Подходящото оборудване
Част 3: Веселото фотосесиране
Част 4: От коремче на бебето до тийнейджъра
Част 5: Фотографиране в закрито помещение
Част 6: Фотосесии на открито
Част 7: Семейни моменти
Част 8: Съвети и трикове (I)
Част 9: Съвети и трикове (II)
Част 10: Архивиране, обработка и представяне на детски снимки
Текст: Йенс Брюгеман
Снимки: Йенс Брюгеман (147), Леони Еберт (44), Ели Безенсек (61), Радмила Керл (26), Рамона Прош (5), Кай Йохансен (4)
Скици: Йенс Брюгеман (27)
Част 1: Въведение
Фотографирането на деца е красива, но същевременно трудна област. Красива, защото малко неща са толкова чудни, колкото усмивката на (въртящи се, щастливи, играещи) деца.
Красива също така, защото децата на определена възраст и докато се забавляват да бъдат снимани, са изпълнени с усърдие и ентусиазъм. Те са най-благодарните модели, защото най-често се чувстват ласкани, когато бъдат снети (и се радват на почти всяка една снимка след това)!
(Снимка: Радмила Керл)
Трудността при фотографирането на деца се дължи на факта, че младите модели обикновено са по-нетърпеливи от възрастните. Мотивирането на децата е затова една от основните задачи на фотографа.
Фотографирането на деца е трудно също така, защото децата са постоянно в движение и за нас, фотографите, се налагат много специфични изисквания, подобни на онези за екшън или спортни фотографи.
(Снимка: Рамона Прош)
Моето "Философия"
Преди всичко няколко забележки относно фотографията като цяло. С появата на цифровата фотография работният процес („работен процес“) на фотографа се е променил коренно. Въпреки че още в епохата на аналоговата фотография, когато все още се снимаше на филм, имаше ретуширане и обработка на изображения на компютъра, „фотошопингът“ се е утвърдил истински само когато почти всеки е използвал компютър, за да направи цифровите снимки достъпни и видими.
Компютърът днес е неизбежен инструмент за работата на фотограф (и това не зависи от това дали тази дейност се извършва като основно, допълнително занимание или като хоби); не по-малко важен от фотоапарата и обективите. Повечето фотографи прекарват повече време на компютъра, отколкото пред обектива!
(Снимка: Йенс Брюгеман)
Но времето, което се прекарва на компютъра, винаги ли се изразходва смислено? От моите опити страшно се опасявам: не. Не рядко се случва на моите проведени от мен работилници, да продължават напред, въпреки грешки в композицията на изображението или смущаващи елементи в задната част. Например при портрети се изоставя излишно много "въздух" над главата, до трета от цялото изображение; или изхвърлена безразлично кенчето за кола се оставя до модела, вместо да се махне бързо или поне да се постави настрана извън кадъра.
Като оправдание за продължаването на снимането се посочва, че тези (доста забелязани) грешки ще бъдат отстранени по-късно, при обработката на изображението на компютъра…
Програмите за обработка на изображения, особено Адоб Photoshop, са "мощни" инструменти; може да се направят невероятно много страхотни неща с тях. Но също така може да се извършат цяла гама от безполезни и "китчови" редакции, а най-голямата грешка, която много фотографи допускат, е твърде строгата обработка на своите снимки на компютъра.
Не бива да се вижда от снимките, че са били редактирани, казва и моята асистентка Леони.
За мен е по-лесно, по-бързо и по-смислено да се избегнат грешките още при заснемането! С малко усилия и желание за учене може за няколко месеца да се снима технически перфектно така, че при обработката на изображенията да се съсредоточат на нещата, които са креативни, забавни, които не могат да се постигнат по-добре чрез по-добър избор на кадри или други прости средства в рамките на фотосесията.
На кой истински му е удоволствие да ретушира изгнила кола за кола на всички снимки?
Всъщност, смислени и "позволени" са креативните дейности на компютъра, които водят до реално подобряване на снимките, за да бъдат променени така, че да се създадат изкуствени светове, да се променят цветовете за изразително изражение или много други.
(Снимка: Ели Безенсек)
Девизът трябва да бъде: "Колкото е възможно по-малко, толкова колкото е необходимо."
От друга страна, често установявам, че мнозина фотографи са "слепи" за техниката. Те се концентрират почти изцяло върху своите камери със 4328 различни функции и изцяло забравят за какво всъщност става въпрос във фотографията: а именно за виждането, за гледането, за специалния момент, решаващият момент на поглеждане. Особено при фотографирането на деца!
(Снимка: Йенс Брюгеман)
Етапи на развитие
Не само за собствените си родители е интересен "пътят" на дете, но и за сторонните лица измененията, които детето преминава през първите години от живота си, ще бъдат следени с голям интерес.
(Снимка: Йенс Брюгеман)
Тук не става въпрос само за промените във външния вид на малките, но и за напредък в физическото и умственото развитие, които следва да бъдат запазени (тъй като са "върхове“ на станалото възрастта и самостоятелното ставане на възрастни).
(Снимка: Леони Еберт)
Но дори и ако този вид снимки може буквално да имат "документална" стойност, винаги трябва да помните, че вашата цел е в първата граница да направите особено удачни снимки на вашето дете (или на чуждите деца). Не се стремим към научно точна фотография, която да бъде скучна (защото е чисто документална).
Нашата амбиция да създадем снимки, които са наслада за очите само по силата на своята креативна гледна точка и изпълнение, е голяма.
(Снимка: Леони Еберт)
Деца като (професионални) модели? Критично разглеждане
Родителите естествено с право са горди, когато техните деца се усмихват пред камерите на фотографиращите бащи, майки, дядовци, баби, чичовци или лели. Но не всеки бебе може да стане супермодел. И наистина ли това е нещо, което (като родител) бихте искали?
Какво става с всички детски звезди? Добре ли е за развитието на детето, ако те като деца вместо да се играят в гората се возят от сесия на сесия? Това ли не отнема от тях част от детството?
(Снимка: Йенс Брюгеман)
Разбира се, на мнозина децата им се забавлява като се обличат и стоят пред камерата. На първо време. Но когато това ново "играчка" се превърне в работа, в задължение, когато трябва да бъдат спазени срокове и детският модел трябва "да функционира", въпреки че понастоящем няма желание за снимки, тогава вече всеки трябва да осъзнае, че има по-важни и по-благоприятни за развитието на детето неща, отколкото да ги водят от сесия на сесия.
(Скица: Йенс Брюгеман)
Аз никога нямаше да наложа на сина си да стои "професионално" пред камерата. И вероятно за него е достатъчно лошо, че "татко" редовно взема цифровия си фотоапарат на всяко семейно събитие, на всеки излет, на всяка ваканция и го използва обилно…
(Снимка: Леони Еберт)
