Намиране на подходящи модели
Илюстрация 3.1: Много фотографи разполагат с изключителни места, обширно оборудване и идеи за страхотни снимки - но това, което липсва, са моделите, които заедно с фотографа да реализират идеите за изображения. Тази част ще ви помогне да намерите по-лесно подходящи модели. Nikon D3X с 2,8/14-24mm Nikkor. 1/200 секунда, диафрагма 22, ISO 100.
(Снимка © Jens Brüggemann - www.jensbrueggemann.de)
Снимане на партньор(ката)
Да снимате животният партньор (или, в зависимост от гледна точка: партньора за животен период) първоначално изглежда най-лесно. Всъщност този човек стои на разположение на фотографа (поне временно) практически неограничено. Въпреки това съществуват някои сериозни недостатъци, които правят снимането на партньора да изглежда по различен начин.
• Когато снимате партньора си, липсва необходимото разстояние. Този много интимен относ ще бъде пречка за професионалното сътрудничество като модел и фотограф, особено ако става въпрос за актови или еротични снимки.
• Ако снимките не успеят, това може да се отрази отрицателно на междуличностните отношения. Подвеждането си винаги е проблем; също и чувството на разочарование винаги е там, когато фотографът, например, се връща у дома си внес кадри с други модели, които може би са по-добре реализирани. "Ти не си се постарал достатъчно" може да бъде обвинението от гледна точка на модела; или „Ти просто изглеждаш така“ - контраргументът на фотографа. Нито едно от тези не е добра основа за хармонично съвместно съществуване… По-лесно е, ако моделът и фотографа просто могат да се разделят, ако не успеят. |• Малките недоразумения, които могат да се появят на всяко фотосесия, могат да станат „държавен случай“. Пред партньора си бързо ставате нетърпеливи; особено при описването на позите бързо може да се стигне до „семеен скандал“. |• Особено трудно е, когато животният партньор споделя фотографската страст само в ограничена степен; също така не всеки обича да застане пред камерата. И трето, често се случва, че се правят снимки просто за да угодят на партньора - което често се усеща (защото това често е така).
• Планираното използване на снимките може след време също да доведе до недоразумения. Особено ако преди това не е било ясно уговорено и снимките след това, например защото са особено реализирани, са публикувани от фотографа - което не винаги харесва на модела, особено при еротични снимки.
• Когато взема камерата в ръка, аз съм „шеф“. Навикнал съм да насочвам моите модели с (мили) команден тон. Дори и да съм мил, това остава команден тон; и това може да доведе до напрежение, ако внезапно един от партньорите по време на снимките поеме по-малко партньорско ръководство, отколкото обикновено в отношенията си (където и двамата партньори са равноправни). Това е най-добре необичайно, когато внезапно партньорът (с камерата в ръка) се превръща в „определящ“ лице. Но ако се чувства неудобно, сесията за снимки става мъка (което определено ще се вижда в резултатите!)
Вероятно има още няколко причини, поради които не е препоръчително да снимате собствената си съпруга или приятелка. Тук са изброени само най-важните.
Илюстрация 3.2: Моята бивша приятелка (и сегашната ми съпруга) аз често я снимах в началото на кариерата си. Въпреки това аз често бях твърде нетърпелив и фотосесиите често завършваха с кавга, така че накрая стигнахме до извода, че по-добре би ми било да снимам чужди модели.
(Снимка © Jens Brüggemann - www.jensbrueggemann.de)
Сред приятелите и познати
Всеки човек има (повече или по-малко) социални контакти, обкръжение. Както професионално, така и лично.
Да се обръщате към потенциални модели в професионален контекст, според мен не е много препоръчително. Все пак това зависи от всеки един конкретен случай. Въпреки това както отказът на моделите, така и бъдещи несъгласия при успешна реализация на сесията за снимки (например относно използването на снимките) могат да бъдат качени на бъдещото си професионално сътрудничество. Поне когато става въпрос за еротични снимки, вие бихте трябвало да се въздържате да питате чаровната секретарка на шефа дали би искала да застане като модел пред вашата камера.
Нещо различно е, ако умението ви (фотографското) се разпространи в офиса и някой от служителите ви се обажда. Тогава, разбира се, е напълно ОК да направите снимките. Обаче преди това ясно уточнете (и най-добре писмено!), дали и как (и къде) снимките, които сте направили, могат да бъдат публикувани от вас.
В личния приятелски кръг, от друга страна, няма проблеми да попитате дали някой от ваши познати би искал да ви бъдат модел! Обаче уточнете и тук предварително дали и как могат да бъдат използвани снимките!
Ако потенциалният модел обаче е приятелката на най-добрия ви приятел, трябва да се въздържате от (актови и еротични) снимки, ако знаете, че споменатият приятел е много ревностен! След всичко, добрата приятелска връзка е по-ценна от добрите снимки; освен това вие все пак ще имате достатъчно възможности да намерите и снимате модели!
Илюстрация 3.3: Герит е човека на една от моите първи модели. Понеже контактът никога не се изгубва, неговата съпруга ме поиска някога да направим тестова сесия, за да видим дали той е подходящ като модел. Аз казвам: да! Несъмнено! Nikon D3X с 1,4/85mm Nikkor. 1/125 секунда, диафрагма 5,6, ISO 100.
(Снимка © Jens Brüggemann - www.jensbrueggemann.de)
Фигура 3.4: Деца модели може да се рекрутират лесно в приятелския и познат кръг. Много помага, ако фотографът или фотографката познават добре мама или татко. Nikon D4 с 1,4/85mm Nikkor. 1/100 секунда, диафрагма 2,5, ISO 640.
(Снимка © Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Ако сте членове на танцово или спортно общество, трябва да потърсите модели там, защото спортниците имат много добро осъзнаване на своето тяло и обикновено се радват да бъдат снимани (защото се гордеят с начина, по който са изградили своето тяло чрез почти ежедневно трениране). Особено за актови и еротични снимки спортниците са често много подходящи поради добре оформените си тела.
Фигура 3.5: Повечето спортници не само имат тренирани тела и над средната контрола над тялото, но също така имат по-спонтанно и естествено отношение към своето голо тяло. Идеални са да позират пред камерата като модели за актова сесия. Nikon D3X с 2,8/105mm Макро Nikkor. 1/125 секунда, диафрагма 7,1, ISO 100.
(Снимка © Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
На улицата, докато пазарувате, и т. н.
Най-добрите модели аз лично съм ги "намерил" по улиците в миналото. Докато пазарувам, пътувам от А до Б, пo време на зареждането с гориво или например на събития.
Признавам, че не е на всякога двете промяна да се обадите на непознат човек на публично място. Но защо всъщност не? Има ли нещо лошо в това да попитате някого дали би искал да работи като модел? По мое мнение, няма!
Дори когато търся модели за актови снимки, нямам проблем да кажа точно така.
Забележка: Има достатъчно фотографи, които с удоволствие правят актови снимки, но тайно смятат, че моделирането е нещо неприемливо. С този подход те обаче никога няма да направят изключително добри снимки и също ще имат трудности да намерят нови модели. Като фотограф не трябва да намираш нищо "лошо" в това - в противен случай си на погрешното място по този въпрос!
Фигура 3.6: Аз не търся целенасочено потенциални модели. Но когато съм на път, например като пазарувам, и видя подходящ човек, просто го/я питам. Например Сандра я "открих" в Кауфхоф в отделението за парфюми. Незабавно й дадох визитката си и след около 3 седмици тя се свърза с мен. Нашият тестова сесия продължи само 15 минути. Бързо беше ясно, че Сандра, като цяло без предишен опит с камера, е много фотогенична. Nikon D4 с 2,8/70-200mm Nikkor. 1/100 секунда, диафрагма 3,2, ISO 100.
(Снимка © Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Често ме питат как правя това, когато се обръщам към потенциални модели на улицата. Е, нямам определен "метод". Аз съм много спонтанен и ако видя някого, когото считам за подходящ/а за фотосесии, просто се обръщам към този човек. Кратко се представям с име и професия, казвам, че в момента търся нови модели за различни проекти и му/й предавам визитката си. На нея пише (много важно!) моето име, адресът, телефонен и мобилен номер и интернет страницата ми www.jensbrueggemann.de. На този адрес лицата могат да се запознаят неофициално за мен и да прегледат моите произведения.
Сега някои от вас може да мислят "Да, като професионален фотограф с много препоръки е лесно да намерим нови модели. Но какво да правим като новак в моделската фотография, който е на ранните си стъпки?"
Против този поглед говорят няколко неща:
• Първо, аз също започнах като (аматьорски) хоби фотограф. Още тогава почти всички мои модели ги рекрутирах по улиците. Така "убеждението" на моделите влиза в сила, дори когато имаш само няколко снимки за показване - докато тези снимки им харесват!
• Второ, аз дори смятам, че като аматьорски фотограф понякога може да е по-лесно да получиш нови модели, тъй като професионалният фотограф трябва да настоява върху всяка модел да подпише договор и да може да използва снимките неограничено за комерсиални цели. Аматьорските фотографи често не си дават голямо значение дали могат или не комерсиално да използват снимките или дори не планират публикуването на направените снимки. Този момент е от значение, особено за актовата и еротичната фотография, защото много хора биха позволили себе си да бъдат снимани с малко или напълно разкрито тяло - само с публикуването на тези резултати не са съгласни. Но аз като професионален фотограф трябва да настоя да мога да използвам снимките, иначе нямам какво да правя с тях. И това е моментът, в който някои от моделите, попитани от мен, все пак отпадат.
Забележка: "Процентът на успешния контакт" (т. е. процентът на хора, с които съм се свързал и които след това всъщност дойдоха на снимките) е досатъчно висок! Не мога да посоча точни цифри, защото някои интересуващи се хора се свързват след години (вече имах модели, които се свързаха след 10 години с мен за снимка!). Но преценявам, че повече от 50% от потенциалните модели, с които съм се свързвал, всъщност на някакъв етап идват на сесиите за снимки при мен.
Фигура 3.7: Определено се изисква малко смелост, за да се подходи на непозната, особено атрактивна млада жена на улицата, но не толкова лошо, колкото го представят мнозина фотографи. Всъщност правим комплимент на споменатата лице. Индиректно казваме нещо друго освен: "Изглеждаш страхотно и затова бих искал да те снимам." И Ребека също го прие като комплимент, когато я спрях на червено светло и й дадох визитката си. Тя беше работила като модел на работилницата ми по фотографски пътувания нееднократно на Ибиза и в Андалусия. Nikon D3X с 2,8/105mm Макро Nikkor. 1/200 секунда, диафрагма 10, ISO 100.
(Снимка © Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Модел-форуми в Интернет
В Интернет има няколко модел-форума и общности. www.model-kartei.de, www.fotocommunity.de, www.one4model.de и www.stylished.de са най-известните в Германия.
Там има голям брой различни модели. Професионалисти, както и начинаещи, надеждни, както и такива, които някога са се регистрирали и продължават да съществуват като "мертви души". Много от тях (по-добрите?) вече правят само "платени сесии" (така че част от тях изкарват средствата си като модели), някои правят и "TFP" сесии (TFP = време за снимки; моделите инвестират време и искат да получат снимки за него).
Тези, които се чувстват по-удобно да контактуват модели през интернет, са добре дошли тук.
Аз обаче все още предпочитам да се обръщам към хора "на живо" на улицата; там вероятността за успех е по-голяма, а смятам, че този метод е по-малко времеемъстим. Освен това, така съм могъл лично да оценя хората, които съм засекъл. В интернет форумите виждаме само (често доста ретуширани) снимки и по-малко или повече убедително самопреставяне.
Фигура 3.8: Кристина се свърза с мен чрез страницата www.model-kartei.de (наричана „МК“ във фотографския жаргон). Тази снимка е резултат от нашата тестова фотосесия. След това я назначих като модел за моят работилница в Андалусия. Nikon D4 с 2,8/70-200mm Nikkor при използвана фокусна разстояние 165mm. 1/125 секунда, f/4,5, ISO 100. Използвах Пара330 чадър отпред за основна светлина с центриран фокус, защото по този начин светлината е много пластична и създава ясни сенки.
(Снимка © Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
На Уъркшопи
Добрият начин да се запознаете с нови модели (и да ги тествате за фотогеничност, вариативност и мотивация) е да посетите фотографски уъркшоп. Тук можете да снимате модели сравнително евтино и да научите нещо ново!
Фигура 3.9: Елида не само е красива, но и много талантлив модел. Изглежда, че има усещане за ефективни пози. Освен това винаги е надеждна и пунктуална, затова вече няколко пъти съм я използвал за моите рекламни фотосесии и на уъркшопи. Nikon D4 с 2,8/70-200mm Nikkor. 1/250 секунда, f/16, ISO 200.
(Снимка © Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
„По време на фотографски уъркшопите участниците имат възможността не само да се запознаят с нови модели, но и да видят какво е сътрудничеството с модела. Всъщност, от успешната фотосесия резултати има, когато „химията“ между фотографа и модела е „правилна“. И за да определите дали бъдещото фотографско сътрудничество ще бъде успешно, фотографските уъркшопи са (също така) много подходящи!
Обърнете внимание, че можете да определите дали един от моделите от уъркшопа е подходящ за бъдещи проекти, само ако по време на уъркшопа имате възможност да снимате насаме с модела. При така нареченото „стрелба в група“, когато цяла група фотографи снима едновременно модела, винаги има един или двама по-опитни участници, които поемат лидерството и насочват модела за позиране за всички други фотографи. Единичният фотограф не научава нищо от такива уъркшопи, защото важната част е ефективното сътрудничество с модела, което се научава само когато човек е принуден да преодолее срамежливостта си и ясно да дава насоки за снимане.“
Из „Актова и еротична фотография“, Jens Brüggemann, mitp-Verlag, 2013, 17,95 евро, ISBN 978-3-8266-9482-0
Фигура 3.10: Уъркшопите са добър начин да се запознаете с нови модели. Като фотограф бързо можете да определите дали моделът също е подходящ за бъдещи планирани фотосесии. Преди всичко при моите едноседмични уъркшипи в чужбина (тук е една снимка от уъркшопа в Ибиза 2013) участниците и моделите могат да открият дали сътрудничеството би било успешно дългосрочно в спокойна обстановка. По-детайлното запознаване поради повече общи фотосесии винаги ще доведе до повишаване на качеството на резултатите от снимките.
(Снимка © Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Чрез споделяне на модели
Споделянето на модели е разделеното на множество фотографи хонорар на модела (и при нужда допълнителни разходи като наем на студио за студийски сесии или такса за локация за сесии на други места).
По мое мнение върху споделянето на модели винаги пада малко „скопостеласване“, защото когато фотографите споделят един модел, това означава, че те - за да спестят пари - правят компромиси в сътрудничеството, което по задължителност е по-малко интензивно отколкото при индивидуално снимане (където съотношението фотографи към модели е 1:1).
За първо запознаване и за виждане на това колко добре се представя даденият модел пред камерата, споделянето на модели обаче е подходящо.
Чрез устна реклама
Устната реклама е най-добрият начин за фотографи да намерят нови модели. Въпреки това устната реклама не може да бъде контролирана, защото самият фотограф не може активно да я упражнява. Това не е в неговата власт, кога моделите ще се свържат с него. Устната реклама не е подходяща, за да се кастват модели за определена фотосесия.
Единствено фотографът може да предостави добра работа и да се надява, че неговите доволни клиенти (и моделите) ще бъдат толкова въодушевени от работата му, че ще го препоръчат.
Фигура 3.11: Тиана дойде при мен чрез устен реклама. В онова време бях снимал една приятелка на нея и резултатите впечатлиха както модела, така и приятелките ѝ, така че Тиана най-накрая се осмели и кандидатства като модел при мен.
(Снимка © Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Забележка: В следващата част от този уроководителен ред се разглеждат необикновени, ефективни или поне подходящи места за фотосесия с модел. Важно е да се намери място, което отговаря на идеята за снимките. Понякога обаче мястото има толкова голямо влияние върху идеята за снимките, че тя върви ръка за ръка с избора на мястото. Представете си например пейзаж като на западен град: ако снимките трябва да бъдат направени там, фотографът определено няма да избере теми като "Инлайн колела", "Момиче от крепостта", "Коли и момичета" или "Хип-хоп" ...
