Ето преглед на отделните глави:
Част 01 - "Професията на мечтите" Концертен фотограф?
Част 02 - Правни въпроси
Част 03 - Особености на концертната фотография
Част 04 - Поведението в „грабежния“ ров
Част 05 - Подходящото оборудване за концертните фотографи
Част 06 - Съвети и трикове на (концертните фотографи-) професионалисти
Част 07 - Изобразително изкуство (Част 1)
Част 08 - Изобразително изкуство (Част 2)
Част 09 - Препоръчителни настройки на камерата
Част 10 - Последващи действия
В концертната фотография ние, фотографите, сме „толерирани“ – поради пресовата свобода, репортажите, маркетинговите цели и т.н. Ние не сме популярни с никого: нито с музикантите, техните мениджъри, организаторите, охраната или феновете в публиката. Това е и разбираемо, поне след по-внимателно проучване:
Музикантите не са особено въодушевени, когато ние работим в „грабежния“ ров непосредствено до тях (често музикантите са „на докосване“). Представете си, че трябва да изговорите реч пред публика или да проведете концерт и директно пред вас танцуват множество фотографи. Това пречи, отвлича вниманието!
Мениджърите също не ни харесват много (освен ако им е необходима актуална снимка на „подпечатаните“ си). Ние може би бихме направили снимки (и публикували!), които не са на угодата на мениджмънта (невъзможни по позата на изпълнителите, видими петна от пот, грозен израз на лицето и други). Мениджмънтът предпочита всичко да бъде под контрол, за да предотврати отрицателни репортажи. Това обаче не е възможно с пресовите фотографи; затова те ни виждат като необходимо зло и не като поддръжници в популяризирането на музикантите, които са под договор с тях.
Също и организаторите биха били щастливи, ако ни нямаше, защото ние правим „работа“ (относно организационни въпроси). Заради нас фотографи трябва да се обработват и проверяват заявления, да се издават акредитации, да се печатат и раздават легитимации за пресовата яма и още много други.
И охраната в грабежния ров ни вижда като нарушители. Защото правим техните задачи за сигурност малко по-сложни.
И не на последно място ние – непроизволно – пречим и на удоволствието на концерта на многобройната публика, поне на тези в първите редици, чието гледката пречим. Дори ако не пречим на гледката на никого, например ако сцената е висока, привличаме вниманието си с нашите промени на местата и др., което отвлича от истинското събитие на сцената.
Фигура 4.1: Culcha Candela на 20-ти август 2011 г. на Фестивала в Зелта, Рур в Бохум/Витен. Тук е ясно видно пресовия ров, в който все още на другия край има няколко фотографи, докато другите от нас вече бяха изведени от охраната (по-подходящо би било може би наричането „изпъдени“). Направих снимката по същество при последния поглед назад, като последен шанс за една снимка на ситуацията. И незабавно след това и другите фотографи бяха „отведени“ от грабежния ров.
Иногда се позволява на фотографите след първите три песни (където се разрешава да се снимат) да останат за останалата част от концерта в публиката. Обаче това винаги е с условието камерата да е пакетирана във фотографската чанта. Nikon D3S с 4,0/24-120-мм-микро-никор, при използваната фокусна разстояние от 24мм. 1/60 секунда, диафрагма 4,0, ISO 3200.
(Снимка © 2011: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 4.2: Когато сцената е само леко по-висока от пресовия ров, позицията за нас, фотографите, е по-изгодна, защото не трябва всички снимки да правим толкова отдолу. Въпреки това така блокираме гледката на феновете в първите редици значително по-силно. H-Blockx на 31-ви август 2010 г. Nikon D3S с 2,8/24-70-мм-микро-никор, при използваната фокусна разстояние от 24мм. 1/200 секунда, диафрагма 2,8, ISO 5000
(Снимка © 2010: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
4.1 Действайте незабележимо
Поради гореспоменатите причини е разумно да действате в пресовия ров възможно най-незабележимо! След всичко, не искаме да пречим на никого. Всеки трябва да си държи предвид, че ние сме „привилегировани“, защото можем да бъдем на събитието безплатно – поне за кратко време. Дори още в по-преключено положение, на самото ръбче пред музикантите, директно пред сцената.
Но „звездите“ са музикантите, това фотографите винаги трябва да помнят! За съжаление аз вече съм виждал фотографи („самодиви“), които – в екстаз, в партито – се „поздравяваха“ в пресовия ров, като се объркват към публиката, правейки себеречки с „селфита“ (с изпълнителите на сцената зад гърба). Тези самопредставяне пози със сигурност са много срамни…!
Утвърдените, опитни концертни фотографи никога няма да направят нещо такова. Тъй като за тях става въпрос за правене на изключителни, качествени снимки от концерта. И за това, че са надежден партньор за музикалната индустрия, който работи незабележимо, ефективно и добре. Приятно (и в пресовия ров „незабележимо“) сътрудничество е предпоставка за това, че следващата молба за акредитация за предстоящите концертни събития отново ще бъде одобрена. Фотограф, от друга страна, който е направил неудобство и се е държал дразнещо, вероятно няма скоро да бъде отново акредитиран, още повече че такова поведение ще се разпространи и сред музикалната среда, като така други организатори ще бъдат информирани за „черните овце“ в обществото на фотографите.
Фигура 4.3: Jan Delay и бандата (и няколко концертни фотографи) на 20-ти август 2010 г. на Фестивала в Зелта, Рур. Изпълнителят по време на концерта се нуждае от връзка с публиката, за да види реакциите (дали „активно участват“ или дали искрата все още не е прескочила). Това е много важно, за да може да реагира подобаващо и да представи професионално шоу. Фотографите, които се държат твърде видимо, биха отвлекли, може би нервозни, обаче изпълнителя и това последователно би повлияло на качеството на концерта. Nikon D3S with 2,8/24-70-мм-микро-никор, при използваната фокусна разстояние от 24мм. 1/250 секунда, диафрагма 3,5, ISO 5000
(Снимка © 2010: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 4.4: Много въодушевени (платещи!) фенове (тук на Culcha Candela-концерт на 20 август 2011 г.) стоят зад нас, концертните фотографи. Те се радват на появата на своите идоли, искат да си изживеят концерта възможно най-нямително. Разбира се, че като фотографи трябва да действаме в ярката възможно най-незабележима позиция в Грабен!
Това означава, например, да не блокираме ненужно гледката към сцената и често да сменим позицията, за да не стоим цялото време пред едни и същи зрители (и да ограничим техните гледни точки - поне частично). Nikon D3S с 4,0/24-120-мм-Nikkor, при използването на фокусно разстояние 24мм. 1/320 секунда, диафрагма 4,0, ISO 3200.
(Снимка © 2011: Йенс Брюгеман - www.jensbrueggemann.de)
Заключение: Нещо, ко по същество е само собствено, но въпреки това временми се виждат фотографи, които са така нахални и не се съобразяват с това: Когато снимат в пресния гребен, концертните фотографи трябва да се държат възможно най-нямително. Важно е да не се пречи на шоуто, което се проточва на сцената (а не пред нея). За професионалните музиканти (и техните мениджъри и концертни организатори) става въпрос да постигнат този начин на живот с печалба. За целта шоуто трябва да протече възможно най-плавно. Фотографите, които възпрепятстват, пречат на професионалистите да печелят своята печалба - и че те не могат да се забавляват с това, аз вярвам, че е разбираемо.
От друга страна, и зрителите искат също да видят страхотно шоу. Те искат да прекарат няколко приятни часа и са (скъпо) платили за това. Те искат да видят своите идоли на живо на сцената - а не самолюбовни фотографи.
4.2 Колегиално поведение
Понеже в пресния гребен обикновено има сравнително малко място за фотографи (и не често остават достатъчно "капани" на неосветената земя), светлинните условия са толкова трудни и непредсказуеми (вж. предходното ръководство, глава 3.3) и също така продължителността на снимането е толкова ограничена (като правило само на първите три песни) - temporal pressure!), повечето концертни фотографи се чустват напълно "прогонени", защото трябва да "стрелят" няколко успешни снимки поне в този кратък период и въпреки трудните обстоятелства.
Този натиск, като голям повече, когато се печелят снимки с фотография и фотографията не може да си позволи да дойде без използваеми ("отпечатаеми") резултати в редакцията.
Това усещане да си в спешка често води до това, че в противен случай толкова приятният и въздържан, понякога дори скорошен с по-голяма вероятност да бъде определен като смущеният, фотограф се превръща веднага, когато влиза в пресния гребен, в "яростно звяр", който защитава първоначалния си изглед с лакътков удар и по време на напредъка на концерта завоюва нови позиции по ръба на сцената без да спазва други фотографи, които вече снимат там.
Въпреки това, както толкова често е в живота: Приятното, колегиално поведение в крайна сметка води повече, отколкото неразчетничеството!. Хората се срещат многократно в живота (това важи особено за концертната фотография), и когато срещат колеги, с които са приятелски настроени в началото на концерта, това е навярно по-приятно, отколкото да бъдат гледани зло в резултат на откази от последния концерт и да трябва да се опасяват, че сами да не бъдат тези, които не трябва да очакват уважение от другите фотографи.
Заключение
И така: Държете се колегиално, в крайна сметка ще успеете повече, отколкото с безразсъдно поведение! И ако (както ми се е случвало) някой получи болезнено удар от обектива на съседа в главата, няма автоматично да се предполага, че това е направено с намерение. Може би фотографът беше толкова вгледан в композицията, че вторият фотоапарат без намерение правеше твърде голямо заобикаляне по време на въртене или смяна на обектива.
Фигура 4.5: Тази снимка бе направена по време на изпълнение на Sunrise Avenue на 27 август 2012 г. Примерни са двете фотографи в пръв план, които оставят достатъчно място, за да може всеки от тях да снима недразговорено. Въпреки това обаче условията на снимане в Грабен не винаги са толкова "удобни" като тук: Често се стоварва гъсто, неприятно стягане. Сигурно всеки концертен фотограф е получил лакът в ребрата или обектив в главата ... Ненамерено разбира се, но затова не по-малко болезнено. Все пак, трябва да останем спокойни и да се грижим за оставащото време, за да се занимаем със снимането; раната на главата може да бъде обработена и след няколко минути. Защото ако донесете успешни и изключителни снимки от концерта, болката в главата няма да бъде толкова силна! Nikon D4 с 2,8/14-24-мм-Nikkor при използване на фокусно разстоене 14мм. 1/500 секунда, диафрагма 2,8, ISO 4000.
(Снимка © 2012: Йенс Брюгеман - www.jensbrueggemann.de)
4.3 (Безопасностни) указания за спазване
При акредитацията фотографите често получават от организатора информационен лист или поне устно насочване какво е разрешено да се снима по време на концерта и какво не. Придържайте се към това!
Типичните (Безопасностни) указания са например:
Кога фотографите ще бъдат допуснати в пресния гребен (най-вероятно само няколко секунди преди началото на концерта). Може ли фотографите да снимат колко дълго (3 песни?)? Използването на светкавица по време на концерта е забранено. Само определени позиции ли са разрешени или фотографите могат да се движат свободно в пресния гребен? Използването на предната част на сцената за опиране на камерата по време на снимане е забранено. Вещи (якета, фото-раници и др.) не трябва да бъдат оставяни на предната част на сцената или върху кутии.
Охраната има правомощие и може - по актуални причини, например при бедствия или от съображения за сигурност - да ограничи допускането на фотографите предварително получените права. Фотографските торби не могат да бъдат поставени на земята (опасност от спъване за други фотографи!). Фенерчета не могат да бъдат използвани в пресния гребен. След снимките всички фотографи трябва да напуснат мястото на събитието. След като предадат камерите си, после могат да присъстват на останалата част от концерта безплатно (но не повече в пресния гребен, а в публиката). И т.н. (Съществуват много указания и указания за сигурност; тук бяха изброени само няколко типични мои). Ако има ограничения, те в основата си се налагат, защото трябва да се спазват аспекти на сигурност или за да е строг организаторът от музикантите или техните мениджъри, каквито са строгите изисквания, на които фотографите трябва да отговарят или не. В първия случай, когато става дума за безопасността и гладкия ход на концерта, е разбираемо, че тези указания трябва да бъдат спазени. Никой няма желание да носи отговорност, ако поради негова или нейна вина например спасителните екипи бъдат препречени.
Във втория случай според добрите нрави е, че трябва да спазим указанията, за да не "изиграваме картата" на организатора, който тук като лакъм стои между фотографите и музикантите. В крайна сметка той има отговорност пред музикантите и техните мениджъри, ако фотографите не спазват правилата, музикантите или мениджмънтът ще обвинят организатора в нарушение на договора (и при нужда ще поиска отплата за вредите или ще изисква очакваната такса за нарушение на договора).
Тъй като фотографите влизат в договорния съюз с организатора на концерта, защото нищо друго не е акредитацията под условие, само той може да се погрижи, че в Грабен (или в целия концертен площад) се действа в съответствие със сп
Стандартно договорно отношение:
Музикант/Мениджмънт <-> Организатор на концерт <-> Концертен фотограф
И така, имайки предвид, че организаторите на концерти просто изпълняват строгите изисквания на музикантите или техния мениджмънт. Или от организационни или от сигурностни причини правят на фотографите допълнителни упътвания. При нарушения фотографите не могат да вземат това на свои само, а напротив, те нанасят вреда директно на организатора на концерта. И по този начин на този, който някога отново организира концерти и когото отново молим за (безплатна) акредитация…
Фигура 4.6: Tokio Hotel с вокалиста Bill Kaulitz на 05 април 2007 г. във Варшава. Думата "фен" идва от "фанатичен" и това показва ясно, че музикантите често са нащрек да не се допусне публиката да се приближи твърде близо до тях, защото вече бройни фенове са се изкачвали на сцената, за да се допрат до своите идоли, да им подарят лично плюшено мече или да ги прегърнат. При това художникът може да бъде изместен от концепцията и подробно планираното шоу да бъде прекъснато. За да се предотврати това, организаторът на концерта трябва да включи предпазването от такива опасности в своята сигурностна концепция (и съответно да я прилага на практика). Ние, фотографите, следва да се придържаме към това, защото безопасността и безпроблемният протек на шоуто са от първостепенно значение!
(Снимка © 2007 г.: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
Фигура 4.7: H-Blockx (с вокалиста Henning Wehland на микрофона директно пред пресните фотографи) по време на концерта си на 31 август 2010 г. на Фестивала в Целта Рур в Бохум/Уитън. Когато контактът между музикантите на сцената и фотографите в пресния ров е толкова близък, е разбираемо, че фотографите трябва да се придържат стриктно към указанията за сигурност, които получават при акредитацията от организатора! Например щеше да бъде недопустимо, ако фотограф при този концерт беше оставил камерната си чанта на ръба на сцената, за да може да извърши смяна на обектива по-бързо и по-удобно… Nikon D3S с 2,8/24-70-мм микро-никор, при използвана фокусна разстояние 26мм. 1/320 секунда, диафрагма 2,8, ISO 5000.
(Снимка © 2010 г.: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
4.4 Последвайте инструкциите на охраната
Дори ако организаторите на концерти се опитват предварително да предоставят възможно най-много информация и упътвания на фотографите за техното поведение по време на концерта, те не могат да гледат в бъдещето и да планират всички събития по време на концерта до последния детайл.
За да могат да реагират гъвкаво на неочаквани събития (като например паника сред някои фенове в публиката, обмори, развитие на дим, хвърляне на предмети от публиката, излизане на сцената и др.), и да отговарят на (сигурностните) интереси на организаторите на концерта, при акредитацията винаги се отбелязва, че охраната, която наблюдава протичането на целия концерт, има абсолютно право да дава указания и всички фотографи трябва стриктно да се придържат към тях.
Забележка
"Както вече обяснихме, охраната е продължена ръка на организатора, който притежава домашното право. Затова думата на охраната е закон, независимо дали ни харесва или не.
От гледна точка на практичността често е невъзможно и неразумно охраната да обосновава своите указания. Затова много пъти изглежда така, сякаш решенията са произведение на голяма произволност. Всъщност обаче трябва да си дава пряко представа всеки концертен фотограф, че най-важното задължение на охраната е поддържането или възстановяването на сигурността на всички засегнати лица (…)".
(Из: Концертна фотография; Брюгеман, Бехер, Майстер, Дармер, Липерт; издателство mitp 2012 г.; 186 страници; 24,95 евро).
Фигура 4.8: Не(до)гледаният все още пресен ров няколко минути преди началото на концерта. Фотографите все още не могат да влязат в рова; трябва да изчакат, докато охраната (един впечатляващ представител е видим наляво от кадъра) даде знак и отвори отборите за акредитираните фотографи. И тогава обикновено всичко започва много бързо!
(Снимка © 2013 г.: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
С помощта на модерни комуникационни методи ("тука в ухо") членовете на охраната са отлично свързани помежду си. Поради това всеки от тях може да бъде бързо информиран за събития, които се случват извън зрителния му ъгъл, например на другия край на концертната зала, защото охраната идеално е разпределена по цялата концертна площ. Така става, че отделните членове вече знаят за потенциални опасни ситуации, дори когато те са локализирани изцяло другаде.
За нас концертни фотографи това означава, че трябва категорично и незабавно да следваме инструкциите на охраната. Защото поради вътрешна информация, която охраната има, а ние нямаме, често за нас не е ясно на какво са основани определени указания. Решаващо е обаче, че охраната има информационно предимство пред нас фотографи и освен това има право да ни дава указания. Те обикновено няма да са произведение на произвол, а ще служат за сигурността на всички засегнати и за безпроблемния протич на концерта.
Фигура 4.9: Culcha Candela на концерт на 20 август 2011 г. Когато тотално въодушевените фенове в публиката при погледа си към идолите си хипервентилират или дори падат в обморочно състояние, тогава е необходима бързата реакция на медицински лица. Охраната тогава трябва да се грижи за безпроблемно спасяване, което понякога означава, че фотографите трябва бързо и наведнъж да напуснат пресния ров, за да улеснят бързото преминаване на медицинските лица и евентуалната спасителна операция на лицето в обморок. Nikon D3S с 4,0/24-120-мм микро-никор, при използвана фокусна разстояние 24мм. 1/100 секунда, диафрагма 5,0, ISO 2000.
(Снимка © 2011 г.: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Заключение по темата
Когато оперативните служби дават указания, вие трябва незабавно да ги следвате без да разисквате. Поради телекомуникационната мрежа на членовете си, оперативните служби разполагат с повече информация от вас, така че указанията, обикновено, имат (сигурностен) заден фон.
Ако сте добър партньор в пресграя, оперативните служби също ще бъдат благосклонни към фотографа и ще разберат нашите нужди.
Кратко здравейте със заобикалящ поглед и кимане при влизане в гробището ще създаде спокоен дух и ще покаже пътя за добро сътрудничество.
Ако двете страни уважават работата/задачата на другата страна и не я пречат, а по възможност я подпомагат в изпълнението, тогава ще се развие партньорско отношение, от което и двете страни могат да се възползват отново на следващия концерт.
Тези, които се представят неприятно в пресграя, не се придържат незабавно към указанията на оперативния персонал и след това се спорят, определено никога няма да бъдат подкрепени и насърчени в своите усилия да правят изключителни концертни снимки.
4.5 Разсъдъчно действайте
Пресграята в края на сцената често е пълна с офертекника. Там се намират не само говорителите, но и осветителните устройства и разбира се много кабели. Идеално е те да са добре скрити, но аз също съм преживял достатъчно концерти, където на края на гробището, близо до сцената, имаше спагети от кабели. Такива пастинаки могат да бъдат опасни, особено защото в гробището обикновено няма светлина и използването на фенери от фотографите обикновено е забранено.
Фигура 4.10: Внимание - пастинак! Тук кабелите между говорителите са ясно видими. Въпреки това снимката е направена при висока чувствителност от 3,200 ISO и в момент, когато гробището отново беше почти изцяло празно. В суматохата, когато много концертни фотографи се съревновават в гробището, зависящите или лежащи кабели се леко пренебрегват. Все пак, ние фотографи, поради краткото ни време, което е на разположение, се движим само с DSLR пред очите си, с поглед към сцената (и следователно готови за снимане) в гробището. Така че бъдете внимателни, защото счупен глезен не означава само болка, но и временно прекъсване на работата за няколко седмици или дори месеци!
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Освен това, особено когато се провеждат събития на открито или в шатри, понякога може да се намерят вдлъбнатини в гробището, по които отново минават електрически кабели. Тук лесно може да се спънете, да си объркате крака или дори да го счупите.
Заключение: Така че бъдете внимателни в гробището! Погледайте отворените за потенциални пастинаки веднага след влизането си в гробището (когато обикновено още има достатъчно светлина в зали), преди началото на концерта. В случай на съмнение фотографите трябва да се движат по-бавно и внимателно - дори в суматохата на краткия период за снимане.
4.6 Не оставяйте предмети разхвърляни в гробището
Препоръчително е да вземете възможно най-малка, плоска фотораница на концерта и да я носите цялото време на гърба си. Това не много пречи при въртене или преместване.
Най-добре е, разбира се, да можеш напълно да се откажеш от раница или фотораница. Но тогава трябва да работите с две камери, снабдени с различни фокусни разстояния, което обаче представлява риск да камерата, която виси над рамото, да бъде балансирана и да пречи (или да рискува да получи удар и да бъде повредена).
Rimowa е наскоро 20-годишна - и все още е добре „в крак“. Купих я, защото дори мога да стоя на нея - факт, който вече много пъти съм използвал, когато на сесиите за снимки нямаше стълби или друг начин да постигна покачен поглед. Впрочем, в концертната яма, сред всички бързо действащи фотографи, ми е твърде опасно да стоя на фотораницата си, защото един удар ще ме събори незабавно. На концертите по-скоро използвам една от фотораниците си, защото те най-малко ме притесняват.
(Снимка © 2012: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
U2 (тук със съоснователя и певеца Боно) на концерта в Олимпиския стадион на Берлин на 7 юли 2005 година. За да може да се движи възможно най-свободно - ако въобще е позволено - е препоръчително да се снима концерта с възможно най-малко оборудване. Не винаги е необходимо да имате всички обективи с вас; понякога „оръжейна надпревара“ може дори да отклони вниманието от концентрацията върху мотива.
Ако преди концерта може да се установи дали ще стоите много близо до сцената или по-далече, можете да приберете съответните обективи. С широкоъгълното силеме и портретен телефон обикновено сте достатъчно подготвени и за почти всички случаи. На тази снимка се вижда отлично оперативната служба в червени якета, частично с гръб към сцената (което обикновените посетители на концерти никога не биха направили!).
(Снимка © 2007: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
