Част 1: Встъпление
Част 2: Подходящата екипировка
Част 3: Весело фотосесиране
Част 4: От майчино коремче до тийнейджър
Част 5: Фотографиране в закрито
Съвети за осветление
Децата в (домашното) студио
Снимки в собствения в дома
Зимни спортове
Част 6: Фотосесии на открито
Част 7: Семейни моменти
Част 8: Съвети и трикове (I)
Част 9: Съвети и трикове (II)
Част 10: Архивиране, редактиране и представяне на детски снимки
Текст: Jens Brüggemann
Снимки от: Jens Brüggemann (147), Leonie Ebbert (44), Elli Bezensek (61), Radmila Kerl (26), Ramona Prosch (5), Kay Johannsen (4)
Скици: Jens Brüggemann (27)
Част 5: Фотографиране в закрито
Съвети за осветление
Ако искате да направите атмосферни снимки във вътрешни условия, трябва първо да анализирате светлинните условия на мястото, за да решите коя от многото възможности за осветление да изберете.
(Снимка: Jens Brüggemann)
Вътрешното осветление рядко ще бъде подходящо и достатъчно, така че често ще трябва да използвате допълнителни източници на светлина, за да озарите повече или по-малко съществуващата (слаба) светлина. Една от възможностите е използването на системната светкавица. Тази светкавица, използвана отпред като вградена светкавица, обаче хвърля досатъчно груби сенки и трябва да се използва само ако няма бели отразяващи повърхности (като таван или стена), на които да се осъществи косвено светкави. 
(Снимка: Elli Bezensek)
По-добре е да се превърне (подвижният) светкавичен отражател към бяло таван или стена или към специално построен отразител (някои модели, като от California Sunbounce, могат да се фиксират чрез адаптер ("Grip Head") на стойка).
По този начин се получава мека осветеност отгоре, но понякога свързана с риск от сенки под очите, под носа и под брадичката на модела.
Ако допълнително използвате голяма прозорче фасада със светлина отвън за осветление, ще получите хубава и балансирана осветеност на децата. На тази снимка отляво на сина ми имаше голям прозорец, аз светкавих с моя Nikon SB900 системен флаш срещу белия таван.
(Снимка: Jens Brüggemann)
Балансирано осветление се постига само когато дялът на светкавицата е възможно най-малък, което означава, че светкавицата се използва само за озаряване, докато съществуващата светлина (била тя отвън през прозореца или изкуственото осветление в стаята като таванено осветление или прожектор и т.н.) също се използва. Това се постига най-добре, като се избере максимално отворена диафрагма на фотоапарата (предпочитано ръчни настройки!), се зададе достатъчно дълго затворено време (колкото можете да държите ръка, например 1/60 секунда) и се избере висока ISO-чувствителност, която обаче не трябва да бъде твърде висока заради възникващия бип на изображението при високи ISO-стойности (в зависимост от модела, изображението става значително неприятно отшумяване вече при 400 ISO, при други камери обаче това става при 3200 ISO. Вижте глава 2: Подходящата екипировка).
При тази снимка настроих ISO-чувствителността на моя Nikon D3 (с обективът 2.8/70-200mm VR) на 1250. Това позволява на този модел фотоапарат все още да прави ясни снимки без шум (диафрагма 4 при 1/125 сек.). За осветление светкавицата се насочи косвено към (високия) таван на спортната зала, докато от допълнителната светлина на флаша и наличното осветление в залата през прозорците влязоха светлина отвляво на групата.
(Снимка: Jens Brüggemann)
За косвено осветление рефлекторът, поради липса на други възможности, може да бъде насочен към прозорче. Това отразява светлината почти като огледало. Резултатът е досатъчно тънка странична светлина, която обаче не е прекалено дразнеща, ако работите с TTL контрол при максимално отворена диафрагма и дълго затворено време, за да използвате и съществуващата светлина.
(Снимка: Jens Brüggemann)
Или, като вариант за осветление, можем да използваме само светлината отвън! Една нестандартна възможност за фотографиране във вътрешни условия при слаба светлина:
Избираме мястото за заснемане на детската модел близо до голям прозорец. Ако не желаете да използвате бленда, единствената опция е избирането на висока ISO-чувствителност, ако искате да избягнете риск от замъгляване.
Фотографката на тази снимка, както могат ясно да видите вляво на изображението, отвори завесите на големия прозорец, за да пропусне максимално много светлина в стаята. Допълнително тя снимаше с висока ISO-стойност (800 ASA), което обаче води до значителния видим шум при увеличаване на снимката (Canon EOS 350D, 1/60 сек. при диафрагма 5,6).
(Снимка: Elli Bezensek)
Деца в собственото (къщно) студио
Във фотостудиото обаче разполагаме със студийна светкавична система, която ни прави напълно независими от наличната светлина. С помощта на (достатъчно мощното) насочено светлинно излъчване (най-добре: 650 вата), ако наистина е пропорционално на светкавицата (вж. Глава 2: Подходящото оборудване), виждаме точно оформлението на светлината и можем да го променяме според нашите желания.
(Снимка: Elli Bezensek)
Работата със светкавична система в студио е много по-лесна, отколкото мислят повечето фотографи, ...
(Снимка: Jens Brüggemann)
... това често ми казват участниците в моите проведени от мен работилници по темата за осветлението.
(Скица: Jens Brüggemann)
С помощта на светкавична система можем да създадем различни светлинни настроения. Голямото разнообразие на светлинни форми, които са отговорни за това дали светлината (и съответно сянката) е твърда или мека, ни помага да реализираме нашите идеи. Особено за черно-белата фотография светкавичната система е изключителен инструмент благодарение на многото възможности да контролира светлината точно.
(Снимка: Elli Bezensek)
Мощността на светкавичната система (измерва се в джаули или ватсекунди) определя количеството светлина, което се излъчва. Според това се определя диафрагменото число (измерено с ръчен експонометър), което трябва да настроим на фотоапарата. Пример: Ако измереното диафрагмено число при изпращане на светкавичната система е например диафрагмено число 11, използването на диафрагма 4 е възможно само ако мощността на системата може да се намали с (още) 3 степени на диафрагмата. Ако това не е възможно (например защото системата не може да се намали толкова), остава само да увеличим разстоянието между светкавиците и модела.
Тъй като светлината намалява квадратично спрямо разстоянието, това означава, че удвояването на разстоянието между светкавицата и модела изисква четвърт от мощността на светкавицата. Във връзка с нашия горен пример, при удвояване на разстоянието, вместо диафрагмата 11 сега ще получим диафрагма 5,6. Тъй като при промяна на разстоянието на светкавицата (със светлинен форматор поставен) до модела светлинната характеристика също се променя, винаги е по-добре да регулираме мощността на устройството само, затова при закупуване на светкавични системи е препоръчително да се предпочитат тези с голям диапазон на регулиране (голям диапазон би бил например над 10 диафрагмени степени).
Така би било напълно на фотографа възможно да избира дали да снима с малко или много дълбочина на рязкост, светкавичната система би позволявала и двете (и всичко между тях). (Nikon D2X, 1/125 сек. при диафрагма 9)
(Снимка: Elli Bezensek)
Снимки у дома
В дома
Тук малките модели имат домашно предимство; тук са удобно разположени, тук познават всички условия и скривалища, тук те са "звездите". Страхът им в началото от биването фотографирани, който в чужбина е много по-голям отколкото у дома, бързо се измества от детското желание да покажат на "чуждаците" множеството страхотни любими играчки, с които може би са се радвали наскоро на Коледа.
(Снимка: Jens Brüggemann)
Богатото разнообразие от реквизити (целият детски стаи е пълн с тях!) прави лесно за фотографа да занимава детето, ...
(Снимка: Jens Brüggemann)
... да създаде идея за снимка и да има разнообразие за снимките.
(Снимка: Elli Bezensek)
Обаче внимавайте, когато снимате в домашни условия, че нежелан фон (водено копачка, контакт, и т.н.) да не се попадне на снимката, чрез умно избран кадър. Един друг вариант за "изгаряне" на такива неподходящи предмети (или непривлекателни мебели и т.н.) е използването на леки телескопични обективи, които се използват с отворена или почти отворена диафрагма.
Резултиращата нечеткост в задния план прави почти невъзможно за зрителя на снимката да разбере какво се намира в задния план.
(Снимка: Jens Brüggemann)
Ако използването на телескопични обективи не е възможно, например защото стаите са тесни, остава само шансът, ако не искате да снимате мебелите, да изчистите всичко нежелано, или да изберете възможно най-невидими места за сесията за снимане, които съвсем не отвличат вниманието от истинската тема. Това може да бъде стена без нещо на нея (пред нея с диван), …
(Снимка: Jens Brüggemann)
… или просто подът:
(Снимка: Jens Brüggemann)
Всеки дори най-малка стая се откриват места и ъгли, които могат да бъдат превърнати в подходящо фотографски фон, като се избере умно кадърът, снимането с отворена диафрагма или след малко почистване! И може би и детето може да помогне малко с почистването...?
(Снимка: Jens Brüggemann)
Спорт в зала
При спорта в зала обикновено се сблъсквате с доста трудни и различни условия на осветление. Нито една спортна зала не е същата като другата, някои имат големи прозорци, през които прониква много дневна светлина, докато други имат само малко или малки прозорци и затова изискват много изкуствено осветление.
Това осветление, от своя страна, може да варира много: Вече съм правил снимки в зали, където съм настроил баланса на бялото на камерата си на дневна светлина и съм постигнал отлични резултати, докато други бяха осветени със стари неонови лампи, които бяха по-слаби и имаха променяща се температура на светлината. Кратко казано: Не мога да дам общ съвет за настройките на камерата на този етап.
Просто тествайте осветлението на място, преди да започнете с важните снимки!
(Снимка: Jens Brüggemann)
За снимане на спорт в зала са подходящи предимно обективи, които са възможно най-светли, тъй като особено при спорта децата се движат със скорост, която прави снимки със скорост 1/60 секунда или повече невъзможни, ако искате да запазите децата на фокус. Тази снимка показва моето синче, докато скака на тротоара. Беше снимано със скорост 1/250 секунда с ръчни настройки (105мм, диафрагма 4,0) и, заради липса на подходяща отразителна повърхност, без светкавица (вместо това на 6400 ISO).
(Снимка: Jens Brüggemann)
Обикновено няма да имате възможност да насочите системната светкавица непряко към бял таван, първо, защото таваните в спортните зали са твърде високи и второ, защото те рядко са бели. И когато се използва директно, се получават - за съжаление - неприятни сенки, което не изглежда особено професионално (вж. примера).
(Снимка: Jens Brüggemann)
Съответната скица:
(Скица: Jens Brüggemann)
Затова, когато снимате в спортни зали, снимките изглеждат много по-естествени, когато не използвате светкавица:
(Снимка: Jens Brüggemann)
Без използването на системната светкавица обаче, опасността от бързо загуба на фокус на снимките се увеличава. Предимството на светкавицата е, че "замразява" движенията на децата, дори при по-дълги експонации. Без светкавицата обаче този ефект липсва, а ние имаме само възможността да запазим децата на фокус с помощта на възможно най-кратко време на експонацията.
Тази снимка илюстрира, че този движещ се ефект може да бъде използван също и за демонстрирането на динамиката, с която се практикува един вид спорт. Тук исках да покажа с каква сила младият вратар прави изстрел. Вратарят е изчертан на фокус, докато топката отлита с пълна сила, което зрителят разбира веднага по движението в снимката.
(Снимка: Jens Brüggemann)
