Ето преглед на отделните глави:
Част 01 - "Професия мечта" концертен фотограф?
Част 02 - Правни въпроси
Част 03 - Особености на концертната фотография
Част 04 - Поведение в "рояк"
Част 05 - Подходящото оборудване за концертните фотографи
Част 06 - Съвети и трикове на професионалистите в (концертната фотография)
Част 07 - Изобразително изкуство (Част 1)
Част 08 - Изобразително изкуство (Част 2)
Част 09 - Препоръчани настройки на камерата
Част 10 - Следконцертни действия
Фигура 6.1: За тези, които желаят да правят настроение с необичайно добри концертни снимки, освен подходящо фотооборудване, е необходимо и малко опит - или поне няколко добри съвета от опитни фотографи. Разбира се, и малко късмет играе своята роля. Но казват: „Късметът е на страната на трудолюбивите!“ Ето защо не трябва да се доверявате изцяло на късмета си, защото в противен случай ще рядко се случва да занесете уникални снимки от един концерт у дома. Тук фотографът Свен Дармър успява да заснеме певеца на Depeche Mode, Дейв Гаан, пред ефектната сценична подгрън. Концертът е на 9-ти юни 2013 г. в Олимпиския стадион в Берлин. Canon EOS-1D X с EF 2,8/70-200mm при използвана фокусна дължина от 142mm. 1/250 секунда, диафрагма 7,1, ISO 3.200.
(Снимка © 2013 г.: ДАВИДС/Свен Дармър - www.svendarmer.de)
6.1 Подходящи методи за измерване на експонацията
Следните методи за измерване на експонацията са възможни с повечето модерни камери:
• Интегрално измерване (с акцент върху центъра)
• Измерване в точка
• Матрично измерване
Фигура 6.2: Музикантите, като всички художници, често са облечени изцяло на черно - факт, който не направлява измерването на експозицията за нас фотографите по-лесно. Все пак, ако музикантът запази позицията си за известно време, измерването в точка понякога може да се приложи разумно.
Тогава можем да направим измерване върху лицето на артиста и така получената стойност ще бъде независима от контраста на сценичната осветеност. По този начин успяваме да представим лицето на човека добре на снимките и той може да бъде разпознат. Nikon D800 с 2,8/70-200-mm-Nikkor при използвана фокусна дължина от 120mm. 1/1000 секунда, диафрагма 5,6, ISO 1000.
(Снимка © 2011 г.: Йенс Брюгеман - www.jensbrueggemann.de)
При Интегралното измерване се вземат предвид отделните стойности на яркостта на цялата изображение. Това е идеално, например, за типични снимки от почивки или заснемане на големи групови снимки при възможно нормална осветеност (без твърде силни контрасти). При алтернативната интегрална измерване с акцент върху центъра областта в центъра на изображението се оценява по-силно от ръбовете (при Nikon D4 това е кръг в центъра с диаметър от 12 мм, който се утежнява с 75%).
Конструкторите на камери предполагат, че важните части на изображението обикновено са разположени в средата на кадъра (например при групови снимки).
Фигура 6.3: Петър Мафай на концерта в Берлинския горски театър (на 28-ми май 2011 г.). Когато обектът съдържа равен брой тъмни зони (тук: страп за китара, панталон) и светли зони (тук: части на корпуса на китарата) и останалата част е от светло-нейни зони (тук: сив фон), използването на метода на интегралното измерване дава най-добри резултати. (Тук е приложена интегралната измерваща метода с акцент върху центъра). Canon EOS-1D Mark IV с EF 2,8/70-200mm при използвана фокусна дължина от 165mm. 1/250 секунда, диафрагма 4,5, ISO 1.000.
(Снимка © 2011 г.: ДАВИДС/Свен Дармър - www.svendarmer.de)
Измерването в точка е метод за определяне на експонацията, подходящ само за опитни фотографи; само чрез опит да се постигнат разумни (правилни) резултати. При метода на измерване в точка се използва много малка част от изображението (обикновено в центъра), за да се измери специфична светлина на обекта. Това трябва да бъде част от изображението, която се смята за най-важна и която трябва да бъде правилно експонирана. В концертната фотография това често е лицето на певеца/музиканта. Все пак някои централни аспекти често създават затруднения на потребителите: първо, големината на измерващата област, която при моята Nikon D4 например има диаметър от 4 мм (което съответства на около 1,5% от цялата площ на изображението).
Второ, трябва да се гарантира, че областта на обекта, която се измерва, светлинно съответства на 18% сиво. Тъй като това е мярка за експонацията на камерите; отражението на 18% сиво е референтната точка, и ако областта на обекта е различна по отражение, експонацията ще бъде некоректна. Така че само обекти, които отразяват светлината като 18% сиво са подходящи за измерване на експонация в точка. (Държането на референтна сива карта пред лицето на певеца, за да се измери коректна експонация, по време на концерта - вярвам, че е малко практично …) Освен това, което заблуждава някои фотографи, е че обичайно измерването на експонацията се извършва в центъра на активното зониране на фокуса.
Това лесно води до объркване, че двете функции може би са "роднини". От гледна точка на управлението на камерата и от логическа гледна точка, измерването на експонацията и автофокусът обаче нямат нищо общо. Измерването на експонацията се използва, за да бъде създадено изображение, което не е прекалено ярко или тъмно (освен ако не сте се насочили към High-Key или Low-Key снимки). Автофокусът, от друга страна, е необходим за правилно фокусиране на снимката.
Фигура 6.4: Обект (с множество тъмни области на изображението), който е подходящ да се използва за определянето на правилната комбинация от скорост на затвора, диафрагма и ISO-чувствителност, за да се получи правилно експонирана снимка. Важно при използването на метода на измерване в точка е да има постоянно (тук: в дневна светлина) осветление за достатъчно дълъг период, през който имате време да извършите измерването на експоницията.
Също така, артистът на сцената не трябва да се движи твърде бързо, за да е възможно измерването на експозицията. Поради тъмния фон и черната облека на музиканта, друг метод за измерване на експонацията би довел до прекалено прожектиран резултат, при който облеклото би изглеждало сиво, а лицето би било твърде ярко. (Освен ако не сте използвали интегралното измерване или матричното измерване в комбинация с ръчната корекция на експонацията, известна още като плюс-минус корекция). Nikon D800 с 2,8/70-200-mm-Nikkor при използвана фокусна дължина от 175mm. 1/640 секунда, диафрагма 4,0, ISO 1.000.
(Снимка © 2013 г.: Йенс Брюгеман - www.jensbrueggemann.de)
При метода на множествените зони за измерване (познат още като матрично измерване) изображението се разделя на няколко области (например пет: една зона в средата и всички четири ъглови зони, които я заобикалят). Всяка зона се измерва (автоматично) от камерата, след което се съставя средно аритметично.
Този метод за измерване на експонацията е препоръчителен, когато се снимат например контрастни обекти. Идеята е всички части на изображението да бъдат взети под внимание и да се намери компромисна комбинация от време-диафрагма-ISO, която да може да се вземе като компромис между всички области (за да се избегнат изгорели бели участъци или много тъмни без детайли).
Въпреки че производителите на камери са направили развитие на този метод за измерване на експонацията (например Color Matrix Metering, който включва цветовете на обекта в оценката на осветеността; или 3D Color Matrix Metering, който допълнително включва и разстоянията на областите на обекта при изчислението), всички методи за измерване на експонацията винаги страдат от една дилема:
Ако разликите в осветеността на обекта са твърде големи (= голям динамичен обхват), тогава е невъзможно да се направи удовлетворително експонирано снимка с едно единствено изображение. Тогава осветеността на обекта е по-голяма от динамичния обхват на камерата, така че неизбежно в снимката ще се появят места, които са черни без детайли или прегорели на бяло. Решението би било HDR; това обаче е напълно неподходящо за концертна фотография поради забраната за стативи в пръстена и движението на музикантите по сцената.
Фигура 6.5: Трудни условия за осветяване са стандартни за концертната фотография, поне на рок и поп концертите. Особено когато прожекторът излъчва светлина в обектива (като емоционален контраст), може да се случи, че хората (певци / танцьори) на сцената изглеждат твърде тъмни на снимката. Въпреки това е възможно грешката в експонирането поради емоционалния контраст да се компенсира, например като в тази снимка, където тъмната (предимно черна) облеклена на мъжка група се компенсира по време на измерване на осветеността. Така двата екстрема (емоционален контраст от едната страна; черното облекло на изпълнителите от другата) се балансират. Резултатът е емоционална снимка от концерт, на която се виждат достатъчно добре лицата на певците. US5 на концерт на 24 ноември 2007 г. в Берлин.
(Снимка © 2007: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
В крайна сметка, фотографът трябва да реши кой (важен за изображението) елемент на обекта трябва да бъде правилно експониран. И дали да приложи пунктов, интегрален или метод на множествените зони за измерване е напълно без значение. Важното е, че с приложената метода постигне правилния резултат.
6.2 Автоматичен контрол на експонацията срещу ръчно управление
Много фотографи (особено начинаещи с голяма амбиция) настояват да снимат с ръчно настроена камера. Те с това имат предвид, че отказват от автоматичните настройки за експонация и ръчно задават скоростта на затвора, диафрагмата и ISO чувствителността.
По мое мнение това е грешният подход по няколко причини: Първо, колебанията в осветлението (което е доста често и бързо променящо се в концертната фотография) могат да ни принудят да настройваме комбинацията от време-диафрагма-ISO непрекъснато. Въпреки това ние (с добро око и капацитетно мозъче) не винаги успяваме да усетим тези колебания; Некоректни експонации са неизбежни. Второ, е доста - е, да кажем така: смело, когато фотографите считат, че могат да оценят яркостта на обекта така, че да настроят време, диафрагма и ISO стойностите ръчно. Окото ни се адаптира (много бързо!) към променящите се светлинни условия, така че ние не забелязваме особено разликите; или поне не преди те да станат много големи и внезапни.
Затова случаят при ръчна настройка е да се ориентираме по предложените от камерата (-системата за автоматична експонация) стойности. Те пък се базират на измерването от вградения фотосензор на камерата; което нищо друго не означава, освен че разликата между ръчната настройка на параметрите време, диафрагма и ISO и снимането с една от тези три (професионални) системи за експонация (автоматична програма, автоматична диафрагма и автоматичен затвор; използването на автоматичния ISO се препоръчва категорично!) се състои единствено в факта, че при първото стойностите се настройват от фотографа (но въз основа на предпочитанията на камерата) и при второто камерата настройва параметрите сама (защото е избрана една от системите за автоматична експонация).
Фигура 6.7: При класическите концерти (или дори при джаз, кънтри, народна музика, шлагер, и т.н.) обикновено не се очакват значително колебания в осветлението. Също така, рядко или дори изобщо няма да се използват цветови ефекти („Lightshow“); следователно концертните фотографи могат да очакват постоянно, естествено (бяло) осветление, което значително опростява ръчното управление на експонацията. Тук е заснета Montserrat Caballé на концерта й в Берлинската филхармония на 31 януари 2011 г. Canon EOS-1D Mark IV с EF 2,8/300мм. 1/160 секунда, диафрагма 2,8, ISO 1.000.
(Фото © 2011: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
Фигура 6.8: RUNRIG на 29 август 2012 г. Когато осветлението върху музикантите (поне за „щастлив“, но неопределен период) е стабилно, можем успешно да работим с ръчно управление на експонацията. Тогава не е от значение дали фенерите осветяват заднината, защото преднината, музикантът, остава правилно експониран.
(Между тези две снимки направих още 18 с подобна ръчна настройка на експонацията). Nikon D4 с 1,4/85-мм-Никор. 1/250 секунда, диафрагма 2,5, ISO 2.500.
(Фото © 2013: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Заключение
Който - от каквито и да било причини - предпочита да снима ръчно, може да го направи с удоволствие. В професионалната концертна фотография, обаче, както и в други области на фотографията, е важен само резултатът. В този смисъл не би следвало да се притесняваме толкова много за пътя, а по-добре да се стремим да постигнем резултата. Пътят към там е без значение. (Снимката не е по-добра, само защото фотографът е работил с ръчни настройки).
Който се решава за ръчна настройка на скоростта на затвора, диафрагмата и ISO чувствителността, трябва да обърне внимание, че променящите се светлинни условия налагат коригиране на настройките за експонация. За тази цел винаги следете дали настройките за експонация водят до желания резултат или дали е необходима корекция.
6.3 Използване на серийната функционалност на камерата
В дробни секунди се включват и изключват светлини. Заради много честите движения на музикантите на сцената скриват (против)светлината или я пускат в обективите ни. Десети от секунда решават, дали артистът в портретната снимка точно мигне или направи неудачна (нефотогенична) гримаса.
Концертната фотография е фотография на действие, затова е добре да се зададе камерата на скорост за серийни снимки. Все пак, не е от полза да правите редовно дуплиращи се десетки почти идентични снимки; по-добре е, ако при снимането се правят винаги 2-4 кратки „залпове“. По този начин фотографът може целенасочено и осъзнато да прави снимки на обектите и в същото време да избегне риска, че поради кратък момент конкретната снимка става неприложима (например, защото един прожектор директно и смущаващо се озарява към камерата за кратък период от време).
Не трябва да се ограничаваме като концертни фотографи; поради краткото налично време (най-често само три песни) нямаме нужда да се тревожим, че картата с памет ще бъде пълна, преди да бъдем изведени от рова. И батерията на камерата най-вероятно ще издържи 3-4 поредни концерта, преди индикаторът за нивото на заряд на батерията да ни прикани да я заредим. Следователно не пестете снимки, а „стреляйте“!
Фигура 6.9: Много рок звезди имат типични пози. Ако успеете да ги заснемете, това значително подпомага продажбата на снимката. Billy Idol (тук на 27 ноември 2005 г. в Берлин) е разбира се професионалист на дъската и майстор на самопредставянето. Режимът на серийни снимки на камерата помага да се избере оптималния резултат от подобни снимки. Този, където позата е перфектна, композицията и експонацията са правилни, и много дребни детайли (позиция на фенери, мимика, хора и оборудване на заден план и т.н.) хармонират по идеален начин.
(Фото © 2005: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
6.4 Bracketing – критично разгледано
Не съм никога правилно разбирал смисъла на bracketing. Звучи ми като стрелба по врабчета с канон. И поне в дигиталната епоха, когато фотографите снимат в RAW формат и (поне леко) редактират всичките си снимки, bracketing е излишен като кръгла каша. Фигура 6.10: Bracketing има смисъл само ако фотографът е несигурен коя е най-добрата експонация; по този начин се опитва да получи поне едно оптимално експонирано изображение чрез няколко снимки с различна експонация. Обаче за концертната фотография с бързо променящи се светлинни условия, използването на bracketing е подходящо само отчасти. Както вече беше обяснено, осветлението на актьорите на сцената се променя постоянно и много бързо. Така със стабилни настройки за експонация може да се получат напълно различни резултати. Ако към тази несигурност, която се основава на шоуто със светлини, се добави втората несигурност, свързана с промяната на настройките за експонация по време на серия от снимки, двата рискови фактора се съчетават, така че (оптималният) резултат може да бъде предвиден (постигнат) още по-малко. С bracketing аз напълно попадам на несигурна територия, така че резултатите са изцяло зависими от непрогнозируеми фактори. Например: дали подекспонирането, което се изисква за bracketing, може ли дори да се получи точно в момента, когато прожекторът свети точно в обектива на фотографа и по този начин вече ще доведе до подекспониране? (Снимка © 2013: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
За мен е много по-разумно да се съсредоточим върху вероятно правилните настройки на камерата, отколкото да снимаме варианти на експонацията. Дори ако настройките по време на записа не са били напълно оптимални, снимката може да бъде „спасена“ благодарение на обработката на RAW в Photoshop или Lightroom в повечето случаи. По-добре се концентрирайте върху необичайния дизайн на снимката, уловете на страхотни сцени от представлението, снимайте всички музиканти (дори и ако някои от тях все още са непознати). Ако искате да проверите настройките за експонацията, по-добре е навреме да погледнете кратко на дисплея на камерата, за да откриете и коригирате по-големите грешки.
6.5 Използвайте напълно заредени батерии
Никога не се знае ... По този начин винаги трябва да имате напълно заредени батерии в камерата, когато искате да правите концертни снимки. Разбира се, често е достатъчна само шеста част от капацитета на мощна батерия, особено тъй като е разрешено да се снима само по време на първите три песни. Но никога не се знае какво всичко може да се случи, дали изведнъж продължителността на снимане може да се удължи поради каприз или защото трябва да се рекламира млад музикант. И кой знае, дали няма да получите възможност да направите допълнителни снимки преди или след концерта по време на интервюто (или преди звуковата озвучавка). И така: Заредете батерията на камерата! (Или вземете заредена резервна батерия).
Фигура 6.11: „Това е за да тръгне шапка!“ Когато Уди Алън вземе кларинета на сцената (както тук на концерта си с Ню Орлиънски джаз бенд на 22 март 2010 г. в Берлин), се гарантират изразителни концертни снимки! Ще бъде много жалко, ако трябва да прекратите снимането рано, защото батерията има малка оставаща капацитет и се е изпразнила напълно по средата.
(Фото © 2010: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
6.6 Снимайте в RAW формат
При много области на фотографията напълно не е необходимо да се снима в RAW формат. JPEG е напълно достатъчен качествено. Обаче в концертната фотография снимането в RAW формат е наистина препоръчително, повече от както при всяка друга област, тъй като редовно се сблъскваме със силни контрасти в осветлението. Светещи бели части от прожектори, насочени директно към обектива, и тъмни части в задната част на сцената не са рядкост. Също лицата често изчезват; или те стават твърде светли, защото прожекторът е твърде силен за нашата експонационна настройка, или лицата са твърде тъмни, защото контровите светлини наистина създават проблеми за нашето експонационно автоматично управление.
Снимайки в RAW формат, някои настройки могат да бъдат променени лесно по-късно (например баланса на бялото) и експонацията може да бъде оптимизирана с няколко стъпки на диафрагмата.
Фигура 6.12: аз & аз с певецът Адел Тавил на микрофона на 1 септември 2010 г. При повечето концерти се очакват трудни до почти неосъществими контрасти в осветлението. Затова е полезно да се снима в RAW формат, за да можем след това да изтеглим детайли както от светлите, преекспонирани части, така и от тъмните, подекспонирани части. Nikon D3S с 2,8/24-70-мм-Nikkor при използвана фокусна разстояние 24mm. 1/1000 секунда, диафрагма 3,2, ISO 3200.
(Фото © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
6.7 Редовна проверка на снимките - с автоматично (и запълващо формата) показване на изображението
Голямото предимство на цифровата фотография е възможността за незабавен контрол на изображението (на дисплея на камерата). Грешките могат бързо да бъдат познати (и след това разбира се коригирани). Обаче това предимство действа само, ако фотографите извършват контрол на снимките. Особено когато се снима с времево налягане по време на концерт, някои забравят за тази необходимост. Или са твърде бързи и мислят, че могат да се откажат от това. Но това е заблуждение. Много пъти съм виждал фотографи, които след напускането на канавката с нетърпелива любознателност са преглеждали своите снимки и са си откривали, че поради неволно грешна настройка не можеха да вземат нито една бележима снимка у дома...
Затова си навикнете да извършвате контрол на снимките редовно, най-добре на всеки 10-12 снимки. Кратък, бърз поглед към екрана на камерата е напълно достатъчен. За да пестите време, трябва да активирате автоматичното показване на изображението на камерата. След всяка снимка се показва на дисплея за няколко секунди. Кратко натискане на спусъка на камерата незабавно скрива също снимката.
Също е полезно периодично да проверявате и рязкостта. За това краткият, бърз поглед не е достатъчен; в този случай трябва да направите приближение снимката. Този вид проверка не е толкова честа; веднъж на всеки песен би трябвало да е достатъчно. (Освен ако често се сблъсквате с проблеми за рязкост на снимките си; тогава ще трябва да го проверите преди това).
Фигура 6.13: Когато на концерт (както тук с Тим Бендцко на 24 август 2012 г.) фотографите снимат с пълно усилие и под налягане от времето, може да се случи да забравят да правят редовен контролен поглед към дисплея на камерата, за да проверят снимките по отношение на фокусирането, правилните настройки за експонация, композиция на изображението и т.н. И така често се случва фотографите да снимат през цели трите песни с грешна (или неподходяща) настройка и да забележат грешката си едва след напускането на пресградата, когато е твърде късно да коригират. Nikon D4 с 2,8/14-24-мм-Nikkor при фокусно разстояние 24 мм. 1/80 секунда, диафрагма 3,5, ISO 3.200.
(Фото © 2012: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
6.8 Снимайте също в черно-бяло
Снимането на концерта живее основно от многото ярки цветове (на светлината). Въпреки това черно-бели снимки могат да бъдат много привлекателни. Препоръчвам вече да настроите режима на камерата на черно-бяло при снимането. Така при проверка на монитора можете да оцените по-добре ефекта. Ако снимате в RAW формат, цветовата информация не се губи; винаги можете да разработите снимките и в цвят.
Снимането в черно-бяло обаче не е само премахване на цветовете. По-скоро става дума за виждане на мотивите в черно-бяло; фотографът, който владее това, може да различи между мотиви, подходящи за черно-бяло и други, които не спечелват от това, само защото липсва цветът.
Фигура 6.14: Особената силата на черно-белите снимки (или за еднаквата категория, снимки с сепия тониране) прави черно-белата фотография безвременна; все още е "в". Също този мотив на китариста от BAP (концерт на 24 август 2011 г. в рамките на Зелената площадка Рур в Бохум/Витен) не губи нищо от това заради редукцията; напротив, придобива (нежностно) очарование и въздействие. Nikon D3S с 1,4/85-мм-Nikkor. 1/160 секунда, диафрагма 2,5, ISO 1.250.
(Фото © 2011: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
Забележка
• Някой мотиви буквално "изискват" да бъдат снимани в черно-бяло.
• Други пък имат равносилен ефект в черно-бяло и в цвят.
• Все пак има и такива мотиви, които по-добре не биха трябвали да се снимат в черно-бяло, защото загубват от това.
Задачата на фотографа е да открие, към коя категория принадлежи сниманият мотив. Ако сте се решили за снимане на черно-бели снимки, се фокусирайте по време на снимките и настройте визуализацията си съобразно това. Това ще подобри погледа ви и ще помогне за оценка, кои концертни снимки наистина ще изглеждат добре в черно-бяло, а кои не.
Фигура 6.15: Една от редките снимки, които изглеждат еднакво добре както в черно-бяло, така и в цвят. Накрая, важното е да определиш целта (редакционно използване във вестник или музикално списание, публикуване във фен страници и т.н.) и вашето предпочитание, за коя вариация да се насочите. Nikon D800 с 2,8/70-200-мм-Nikkor при фокусно разстояние 125 мм. 1/640 секунда, диафрагма 5,0, ISO 800.
(Фото © 2013: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
