Професионална фотография на модели: Част 6 - Съвети за композицията на снимката

Ето един преглед на отделните глави:

Част 1 - Снимане на "модели"

Част 2 - Подходящото (!) оборудване

Част 3 - Намиране на подходящи модели

Част 4 - Търсене на локации

Част 5 - Развиване на идеи за снимки

Част 6 - Съвети за композиция на снимки

Част 7 - Съвети за стилизиране

Част 8 - Умело осветяване на моделите

Част 9 - Ефективно сътрудничество в екипа

Част 10 - Съвети за позиране

Например, ако косата не е правилно зачесана, фотографът трябваше да забележи и да забележи това. Ако задната част на снимката е твърде тъмна, фотографът трябваше да я изсветли съответно. Ако моделът изглежда безмотивиран, фотографът трябваше да го мотивира. Ако дрехите не се хармонират цветово или стилово с местоположението, фотографът трябваше да избере друго място или да се погрижи за други дрехи. И т.н. …

Работа с острота/неострота

По-малките любителски камери (сензорите) са по-склонни към острота, която се простира отпред до задния план. Това, че всичко изглежда ясно, е зависимо не само от началното отваряне на диафрагмата, но и от размера на сензора: по-голямата сензор, по-лесно може фонът да се размаже в неострота, когато е фокусиран на модел в първи план. Това обяснява защо снимките от малките компактни камери винаги са ясни отпред до задния план (ако под острота се разбира дълбочината на острота). Въпреки това разстоянието от преден до заден план също играе несъмнена роля, тъй като по-голямото разстояние на задния план от лицето на фотографирания човек може да го покаже по-неострато.

Бокето е особено красиво, когато се работи с обективи, които имат възможно най-много ламели на диафрагмата (и по този начин почти кръгла диафрагмена).

Фигура 6.1: Сравнението на две идентични снимки, едната заснета с диафрагма 22, а другата с диафрагма 2,8, показва колко силен може да бъде разликата в изображението според различните настройки на диафрагмата. Nikon D4 с 2,8/70-200мм Nikkor при зададената фокална дължина 190мм. 1/100 секунда, диафрагма 22, ISO 100.



(Фото © 2013: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)



Фигура 6.2: Фактът, че задната част на косата изглежда по-тъмна на първата снимка, се дължи на факта, че при втората снимка процентният дял на наличната дневна светлина е значително по-голям, отколкото при първата снимка. И двете снимки са само блиц отпред. При първата показана тук снимка имаме загуба на светлина. При втората снимка наличната дневна светлина в студиото ми осигурява естественото осветяване на задната част на косата. По-друг начин, само на втората снимка, заснета с диафрагма 2,8, наличната дневна светлина играе роля в резултата на изображението. При първата снимка обаче, заснета с диафрагма 22, дялът на дневната светлина е почти нула. Nikon D4 с 2,8/70-200мм Nikkor при зададена фокална дължина 190мм. 1/100 секунда, диафрагма 2,8, ISO 100. (Фото © 2013: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)

В моделната фотография често се използва играта с остротата-неостротата, за да издигне фотографираната личност от (често досадния) фон. Ако фона е неприятен, може да стане безразличен чрез използване на малко дълбочина на острота (често само няколко сантиметра или дори милиметри). Ако фонът е твърде ясен и отвлича вниманието от модела, фона може също да бъде "размазан". Целта винаги е взорът на зрителя да бъде насочен към елементите в изображението, които фотографът счита за важни. В моделната фотография това обикновено са очите, ако лицето на модела е разпознаваемо.

Фигура 6.3: Интересно е, че при портретите е важно да се фокусира вниманието върху очите. Цялото изображение може да е неостро - докато очите (или поне едното, което е най-близко до камерата) са ясни, то ще изглежда наострено от зрителя. Срещу това, ако цялото изображение е ясно, а само очите на модела са неясни, всеки ще каже, че снимката е неясна. Nikon D4 с 2,8/105мм Микро Никор. 1/160 секунда, диафрагма 3,0, ISO 200.



(Фото © 2013: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)

Цветно или черно-бяло?

Снимките в черно-бяло все още са актуални. Изглежда, че са винаги в мода. Отказът от цветовете не означава необятно ограничение; по-скоро това често може да увеличи изявата на картината. Други средства на изразност като светлина, форми и структури печелят значение чрез изключването на цветовете.

Фигура 6.4: Коя версия ви харесва повече? За заглавието на новата ми книга „Моделна фотография“ избрах дясната версия в черно-бяло (или по-скоро кафяво-бяло). („Моделна фотография – Професионални знания за фотография на красотата, модата и еротиката“, издателство Митп, 2013, 256 страници, с DVD с над 8 гигабайта видео материали: коментирани Making-of видеа от моите фотосесии).



(Фото © 2009: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)



Препоръчвам да настроите фотоапарата на черно-бяло още при снимането. Така можете да оцените по-добре ефекта, като погледнете на монитора. Фотографирането в черно-бяло не означава само изключване на цветовете. По-скоро става въпрос да се виждат мотивите в черно-бяло; фотографът, който владее това, ще различи снимките, подходящи за черно-бяло и други, в които цветът липсва и те не се подчертават чрез него.

Фигура 6.5: Една снимка, която в цветно изглеждаше доста приемлива. Въпреки това аз избрах черно-бялата версия тук. Nikon D3 с 2,8/105мм Микро Никор. 1/80 секунда, диафрагма 10, ISO 1600.



(Фото © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)

Забележка

• Някои мотиви буквално "викат" да бъдат снимани в черно и бяло.

• Други, от своя страна, изглеждат еднакво впечатляващи както в черно и бяло, така и в цвете.

• Съществуват и мотиви, които по-добре не бива да бъдат снимани в черно и бяло, защото по този начин загубват. Задачата на фотографа е да установи към коя категория принадлежи сниманият мотив.

Умението да "виждаме черно и бяло" се придобива най-добре чрез снимане само в черно и бяло през определен период от време (например половин година).

Фигура 6.6: Тази снимка на Тома е на 16 години! Снимал съм я тогава с пленка T-Max 100 на Kodak. Дори днес бих снимал този вечен мотив само в черно и бяло.



(Снимка © 1998: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)

Разумно използване на реквизити

Обожавам реквизитите! Тяхното използване наистина има само ползи (защито исклучим очевидниот недостатък, че реквизитите често струват пари). Няколко насоки:

• Реквизитите често занимават ръцете на моделите. Това ги освобождава от несигурността, понеже много начинаещи често не знаят къде да поставят ръцете си.

• Реквизитите помагат на модела да разбере и осъществи идеята за снимката.

• Реквизитите правят забавно. Игривото оформление на фотосесията е гаранция за добро настроение, което от своя страна е предпоставка за добри снимки.

• Реквизитите често вече предварително определят идеята за снимката. Фотографът често не трябва да направи никакви размисли за идеята, когато използва показни реквизити. Така на пример, в еротиката бразлети за ръцете автоматично ще породят история на гледащия. Същото важи за каубойска шапка и пистолет, които едно дете модел използва. Тук темата "Дивият запад" е ясна за гледащия.

• Реквизитите често са като "точката на i". Или като подправката в супата: малък съставен състав с голямо влияние!

Фигура 6.7: Не само цветово, този винтоверт се побира към мотива. За моделите е много по-приятно, когато могат да заемат ръце. Nikon D2X с 1,4/50mm Nikkor. 1/60 секунда, диафрагма 5,6, ISO 200.



(Снимка © 2007: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)



Винаги, когато видите страхотни реквизити: Хванете ги! Определено ще настъпи снимка, при която ще ги използвате! Ако закупите реквизитите точно преди всяка снимка, ще оставите най-добрите части и ще ви се наложи напрегнато да търсите подходящи аксесоари в последния момент преди важна снимка. Затова: Грабнете ги, когато видите нещо необикновено!

Фигура 6.8: Не само децата, но и възрастните модели обичат да се обличат! Добре, че съществуват магазини, които през цялата година продават карнавални артикули. И добре, че има интернет платформи като ebay, където дори онези, които не живеят в Дюселдорф, Кьолн или Майнц, могат да закупят карнавални артикули. Nikon D3S с 2,8/105mm Mikro Nikkor. 1/160 секунда, диафрагма 4, ISO 500.



(Снимка © 2010: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)



Има още едно предимство при използването на реквизити: Фотографът предварително се занимава мисловно с плененето. Това е, според мен, гаранция, че снимките ще са (по-добри).

Умело използване на широкоъгълни обективи

Широкоъгълните обективи не са подходящи само за пейзажни снимки. Дори в моделната фотография те могат да бъдат използвани ефектно. Правилно приложение може дори да удължи краката на моделите. (Когато се приложат неправилно, те изкривяват лицето по неприятен начин.)

Решаващ е ъгълът, под който се държи камерата. Ако снимате вертикално отдолу нагоре от ниска перспектива, ще изкривите краката на стоящите модели. Тази деформация изглежда като удължаване; и кой модел не би искал да има по-дълги крака? Фотографът е особено популярен сред моделите, които може да удължават краката.

Въпреки това трябва да се внимава, че удължаването не е прекалено. Чем по-ненатрапчив, толкова по-добре! За постигане на този ефект са необходими широкоъгълни обективи. Чем по-късофокусният обектив, толкова по-екстремна е деформацията. Така че моля, прилагайте ги с грижа! Особено внимание трябва да се обърне към краката на моделите!

Те са по природа по-близо до обектива при стоящ модел, което означава, че тук деформацията е особено забележима. Запетайката: Всеки модел иска да има хубави, стройни и дълги крака – но не и гигантски изглеждащи крака. Така че трябва да се намери компромис.

Фигура 6.10: Само опитните фотографи могат да забележат изкривяването на краката на модела поради широкоъгълния обектив. Само след като погледнете внимателно, ще забележите, че и краката изглеждат по-големи от обичайното ... Nikon D4 с 2,8/24-70mm Nikkor. 1/200 секунда, диафрагма 22, ISO 100. За драматичната светлинна атмосфера бе използван Elinchrom Ranger Quadra RX Hybrid със светкавична глава.



(Фото © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)

Фигура 6.11: В хоризонтален формат, с излежаващи се модели, изкривяването се постига като се насочат краката на модела накосо към едното от долните две ъгъла на формата на камерата. След това, когато камерата се насочи леко нагоре отново (когато моделът леко е накосо като тук), ефектът се засилва още повече. Nikon D3X с 2,8/14-24mm Nikkor. 1/250 секунда, диафрагма 22, ISO 100.



(Фото © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)

Срязване

Не държа много на фотографските правила и правила за композиция. По-скоро се стремя да създам и снимам „по интуиция“, според усещането си. Една година четох в една фотографска книга, че портретите не трябва да се снимат чрез срязване. Защо, всъщност?

Фигура 6.12: Важното е резултатът! Не ме интересува какво казват другите за снимките ми. Най-важното е, че снимката ми харесва (и на моите клиенти при поръчкови фотосесии). Фотографията е забавна само когато можеш да бъдеш изкуствено свободен. Само тогава можеш да бъдеш креативен. Затова правете своето нещо! Не се притеснявайте толкова за това, което другите казват или пишат за вашите снимки. Nikon D3S с 2,8/105mm Micro Nikkor. 1/125 секунда, диафрагма 3,5, ISO 200.



(Фото © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)

Включване на преден план

Снимките стават по-интересни, когато получават дълбочина, например когато е включен предният план. При моделните снимки си харесвам да използвам клонки в гората или предни плоскости на сгради или мебели, за да ги позиционирам размито в предния план (на страните на снимката). Така вниманието на зрителя се насочва към обекта на снимката като през тунел. Снимките стават по-реалистични по този начин.

Фигура 6.13: Тук използвах мебели, за да създам впечатление за реалистична дълбочина. Nikon D3S с 2,8/24-70mm Nikkor. 1/80 секунда, диафрагма 4, ISO 400 (дясната снимка). 1/125 секунда, диафрагма 4, ISO 2500 (лявата снимка).



(Фото © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)

Снимане на накосо

Някои снимки изглеждат по-динамични, когато се снимат леко накосо. Обаче трябва да внимавате, че ъгълът на камерата не е твърде кръстосан, защото в противен случай изглежда, че снимката се накланя. Моето лично мнение е, че наклоните между приблизително 10 и 20 градуса са идеални.

Фигура 6.14: Има мотиви, които напълно изискват да бъдат снимани напълно правилно. Други отново станат по-интересни, когато се снимат леко накосо. Правя това в зависимост от интуицията си. Просто опитайте! Nikon D3S с 2,8/24-70mm Nikkor. 1/250 секунда, диафрагма 4,5, ISO 1250.



(Фото © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)