Ето преглед на отделните глави:
Част 01 - "Професия мечта" концертен фотограф?
Част 02 - Правни въпроси
Част 03 - Особености на концертната фотография
Част 04 - Поведението в "Канавката"
Част 05 - Подходящото оборудване за концертните фотографи
Част 06 - Съвети и трикове на професионалистите в областта на концертната фотография
Част 07 - Изобразително изкуство (Част 1)
Част 08 - Изобразително изкуство (Част 2)
Част 09 - Препоръчителни настройки на камерата
Част 10 - Следпроизводство
Фигура 8.1: Спектакуларни, но и трогателни моменти трябва да бъдат запазени в областта на концертната фотография. Този фантастичен кларинетист Giora Feidman беше поздравен по повод на своя 75-ти рожден ден по време на концерта си в Берлинската филхармония, което той видимо прие с трогателност. Canon EOS-1D Mark IV с EF 2,8/24-70мм при фокусно разстояние 38мм. 1/160 секунда, бленда 3,2, ISO 1.000. Приоритет на затвора (автоматична бленда).
(Снимка © 2013: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
8.1 Захващане на настроението на публиката
Тези, които искат да покажат със своите снимки колко успешно е минал концертът, не бива само да снимат музикантите на сцената, а също така и хората в публиката. Тук се показва чрез усмихнати (или в най-лошия случай разочаровани) лица дали концертът е бил успешен или не.
Снимането на публиката (или на части от нея) обичайно е безопасно от правна гледна точка. Обаче обърнете внимание, че не трябва да правите индивидуални портрети и после да използвате тези снимки в комерсиален контекст. Това не е покрито и от разрешението за снимане, дадено от организатора.
Вие обаче можете спокойно да снимате частични изображения на публиката и да използвате тези снимки за репортаж за концерта.
Фигура 8.2: Публиката празнува, настроението е чудесно: Фенове на концерта на Sunrise Avenue на 27 август 2012 г. Такива снимки също трябва да присъстват в репортажа за концерта. Nikon D4 с 2,8/14-24мм Nikkor при фокусно разстиание 14мм. 1/100 секунда, бленда 2,8, ISO 4000.
(Снимка © 2012: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 8.3: Певецът BOSSE на концерта си в C-Halle в Берлин на 4 май 2013 г. Когато можеш да снимаш музиканта по средата на публиката, настроението по време на концерта може да бъде показано по-добре. Така също можеш да усвоиш две птици с един камък (портрет на музиканта и снимка на настроението на публиката). Все пак, "плуването в тълпата" стана все по-рядко в последните години, също поради съображения за сигурност. И съжаление, вероятността това да се случи по време на първите три песни също е много малка. Canon EOS-1D X с EF 2,8/24-70мм при фокусно разстояние 24мм. 1/160 секунда, бленда 3,2, ISO 2.500.
(Снимка © 2013: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
Фигура 8.4: Тук избрах по-отдалечена камера: От публиката можех да уловя разтегнатите ръце на въодушевените фенове в плана, което служеше за свидетелство за страхотната атмосфера на концерта, докато H-Blockx бяха във фонд. Обаче обърнете внимание, че трябва да правите такива снимки само с изричното разрешение на организатора на концерта (и да ги публикувате по-късно). Снимката показва H-Blockx на тяхното изпълнение на 31 август 2010 г. на ZFR в Бохум/Витен. Nikon D3S с 2,8/24-70мм Nikkor при фокусно разстояние 50мм. 1/250 секунда, бленда 2,8, ISO 6.400.
(Снимка © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
8.2 Търсене на необичайни позиции
Някои снимки са особено спектакулярни, защото са заснети от необичаен ракурс. Предпоставка за това е обаче, че фотографът има възможност не само да заеме (прогнозираните) места в пресградината. Така че този, който желае да се приближи до артистите или да използва друг ексклузивен поглед (например от миксерния пулт или от публиката), за снимките си, се нуждае от специално разрешение от организатора.
Моля, обърнете внимание, че трети страни (като членове на групата или светлинни или звукови техници) не са отговорни за предоставяне на ви специални позиции за снимане; винаги е задължение на организатора да го разреши или да го забрани. Ако сигурността ви посочи особено интересно място, вие може би вече да предположите, че това е утвърдено от организатора. Сигурността са изпълнителна ръка на организаторите; те работят тясно заедно и хората от сигурността обикновено точно знаят какво могат да правят, какви са позволените позиции на фотографите - и кои не.
Фигура 8.5: Dieter Thomas Kuhn на концерта си в Берлинската валдбюне на 6 август 2011 г. Тази снимка също се възползва от взаимодействието на музиканта с неговите фенове. Необичайният ъгъл на гледане беше възможен, защото фотографът можеше да се прекачи върху частта на сцената, която служеше като малка пътека за излизане на публиката. Така беше възможна тази гледна точка отзад на артиста, без да е необходимо да се напуска градината. Canon EOS-1D Mark III с EF 2,8/16-35мм при фокусно разстояние 16мм. 1/200 секунда, бленда 5,0, ISO 1.000.
(Снимка © 2011: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
Фигура 8.6: Тази снимка привлича вниманието както с необичайния си поглед (беше заснета от редовете на оркестъра), така и с критичния, почти зловещ поглед на диригента Christian Thielemann, който по този момент (снимка от 22 май 2008 г. в Берлинския Адмиралспаласт) беше все още главен музикален директор на Мюнхенските филхармоници. От 2012 г. се разпитват и управляващ директор на Остерфестивалите в Залцбург.
(Снимка © 2008: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
8.3 Представяне на спектакулни сценични сгради и изображения
Някои – често по-известни – групи използват освен изискана светлинна техника сложни сценични сгради и изображения. Тук важи правилото: Снимайте! Ние, фотографите, се възползваме много от такива специални елементи. Опитайте обаче да снимате музикантите подходящо спрямо впечатляващия заден план, защото самите по себе си сградите или сценичните изображения са неинтересни. Винаги трябва да се поддържа връзка с концерта или музикантите чрез фотографско оформление.
Фигура 8.7: Роджър Уотърс по време на концерта The Wall- на 15 юни 2011 г. в Берлин (пред символа: червен кръг с черна видеокамера). Canon EOS-1D Mark IV с EF 2,8/24-70mm при фокусно разстояние 34mm. 1/125 секунда, f/2,8, ISO 1250. Приоритет на затвора (автоматична диафрагма) със спотмерене на експонацията.
(Снимка © 2011: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
Фигура 8.8: Мюз на концерта в Берлинския зелен театър на 14 юли 2013 г. Canon EOS-1D Mark IV с EF 2,8/70-200mm при фокусно разстояние 70mm. Такива изключителни и политически изображения на сценната сграда са неизбежни при концертната репортаж. 1/160 секунда, f/5,6, ISO 1000. Ръчни настройки на експонационните параметри.
(Снимка © 2013: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
8.4 Интересно е да снимаме леко наклонени
Много снимки – не само в концертната фотография – изглеждат добре, защото са (намерено!) леко наклонени от гледна точка на дизайна. Внимавайте обаче, камерата да не се държи прекалено наклонено. Когато хоризонтът внезапно минава от една страна на друга (или дори още по-наклонено), това рядко изглежда добре. Идеалните ъгли са между 10 градуса и максимум 40 градуса от гледна точка на дизайна. Такива наклони се възприемат от зрителя като динамични, но не раздразняващи.
Обаче трябва да обърнете внимание, че такива общи препоръки трябва да се вземат с внимание. Всъщност винаги зависи от мотива дали (и колко силно) камерата трябва да се държи наклонена – или по-добре не.
Фигура 8.9: Culcha Candela на техния концерт на 20 август 2011 г. в Зелтфестивал Рур в Бохум/Уитен. Групата беше цялото време в (бързо) движение. Реших да снимам много снимки от този концерт с лек наклон, защото според мен това по-добре отговаряше на музиката и на фулминантното шоу (певците бяха цялото време в силно движение). Nikon D3S с 4,0/24-120mm Nikkor при фокусно разстояние 24mm. 1/400 секунда, f/4,0, ISO 3200.
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 8.10: Джейми Кълъм на концерта в Домашно пристанище в Берлин на 17 април 2013 г. Леко наклонените снимки често изглеждат по-модерни и динамични. Canon EOS-1D X с EF 2,8/70-200mm при фокусно разстояние 80mm. 1/160 секунда, f/2,8, ISO 5000. Приоритет на затвора (автоматична диафрагма) със спотмерене на експонацията.
(Снимка © 2013: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
8.5 Снимки с абстрактен характер
Първата цел на концертните фотографи обикновено е да могат да бъдат разпознати артистите на сцената възможно най-добре на снимките. Само по този начин резултатите могат да бъдат продадени на редакциите, тъй като феновете искат да разпознаят своите идоли на снимките.
Въпреки това кадрите с по-абстрактен характер понякога също имат своя чар; например, когато става въпрос за използване на снимките не за редакционно докладване за определен концерт.
Когато са необходими снимки, които „просто“ трябва да символизират понятия като „концерт“, „жива музика“ или по-общо „музика“, се предпочитат абстрактните снимки. Те са своего рода „неутрални“. (Друга работа е, ако на снимките се разпознават известни музиканти или групи като Удо Линденберг, Ролинг Стоунс, AC/DC или Риана: Веднага зрителят асоциира с определен музикален или стилов облик, което при общ текст за живата музика не е желателно).
Фигура 8.11: Майлоу на 1 септември 2011 г. Дори ако певецът стои напълно в сянката на настроеното настроение задната светлина, той все пак (за вътрешни кръгове) може да бъде разпознат от характерната за него поза на тялото и на китарата и формата на главата му. Поради този интензивен червен цвят и заради абстрактния графичен ефект, все още ми харесва тази снимка много. Nikon D3S с 4,0/24-120mm Nikkor при фокусно разстояние 24mm. 1/200 секунда, f/4,0, ISO 1600. Ръчни настройки на експонационните параметри. (Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 8.12: Още една абстрактна снимка, тук на барабанист в жив концерт. Светлината и мъглата, заедно с малкото разпознаваеми елементи (контурът на барабаниста и инструмента му), правят снимката на необичаен, но ефектен документ на настроителен жив концерт. Nikon D3S с 4,0/24-120mm Nikkor при фокусно разстояние 120mm. 1/200 секунда, f/4,0, ISO 2500. Ръчни настройки на експонационните параметри.
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
8.6 Целево насочване на фокуса
Много начинаещи фотографи не използват автофокуса целенасочено (например чрез използване на едно единствено автофокусно измервателно поле), а имат активиран целия обхват на автофокусните измервания. По същество те фактически не знаят, за което автофокусно поле камерата ще избере всяко едно време.
Това може да доведе до много грешно фокусирани снимки. Тъй като камерите фокусират върху обекта, който е на най-кратката разстояние до фотографа (в много случаи например микрофонната стойка), много снимки няма да покажат желаният елемент на снимката (най-често това е лицето на музиканта), което трябва да бъде ясно фокусирано.
По-добре е да работите целенасочено с автофокуса. Аз предпочитам да използвам предпочитано централното автофокусно поле (защото при повечето камери е най-мощното). Чрез докосване на спусъка се запазва стойността на разстояние (във връзка със зоната за спот-мерене също и стойността на експонацията) и след като бързо завъртиш камерата така, че кадърът да отговаря на твоите представи, остава само да натиснеш докрай спусъка.
В много случаи е добре да използвате автофокусно измервателно поле, което не е в центъра на визьора, а в портретен формат нагоре например отгоре. Така можете да откажете късото завъртане на камерата.
Този метод е целесъобразен винаги, когато се правят много снимки последователно, при които разстоянието до най-важния елемент на снимката е приблизително еднакво. Това често е случаят при портрети на музиканти, когато артистът не се движи много (например защото стои пред микрофонната стойка).
Фигура 8.13: Тук снимах китариста на BAP по време на концерта на 24 август 2011 г. Щастието на изпълнителя беше подчертано на тази снимка от мен, защото снимах с много отворена диафрагма (и съответно само ограничено разфокусиране). Така нито предният, нито задният план не отвличат вниманието от лицето. Nikon D3S с Nikkor 1,4/85мм. 1/400 секунди, диафрагма 2,2, ISO 1 250.
(Снимка © 2011: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 8.14: Поради факта, че лицето на китариста от RUNRIG (концерт на 29 август 2012 г.) по-голямата част от времето беше в сянка, реших да насоча фокуса върху грифа на китарата при тази снимка. Разфокусировката върху лицето на китариста не пречи в този случай, защото чрез сянката изпълнителят вече е анонимен. Резултатът е (неутрална) музикална снимка, която може да бъде използвана общо като тема (на живо) на музика. Nikon D4 с Nikkor 1,4/85мм. 1/1600 секунди, диафрагма 2,2, ISO 2 500.
(Снимка © 2011: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
8.7 Вертикално или хоризонтално оформление?
Откакто повечето професионални системни камери бяха оборудвани с вертикални дръжки, вертикалният формат се избира като опция за оформление почти също толкова често, колкото и хоризонталният. Камерите, оборудвани с вертикален хват, лежат толкова удобно в ръката, колкото по-рано само при хоризонталния формат. В някои области на фотографията можем смело да кажем, че се правят главно вертикални снимки (например в модната фотография).
В концертната фотография и двете формата са срещани също толкова често. Има достатъчно мотиви, които изглеждат перфектно във вертикалния формат, и други, които практически "изискват" хоризонталния формат.
Фигура 8.15: Този мотив е перфектен за вертикалния формат: Понеже китаристът подиграващо задига ръцете си над главата си, той буквално задава формата за мен. Nikon D800 с Nikkor 2,8/70-200мм при използвано фокусно разстояние 155мм. 1/250 секунда, диафрагма 4,0, ISO 800.
(Снимка © 2013: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 8.16: Концерт на BAP в рамките на Зелтфестивал Рур в Бохум на 24 август 2011 г. Чрез наклонената поза на китариста, той и грифът на китарата му още повече пасваха на мен (във вертикалния формат). Nikon D3S с Nikkor 1,4/85мм. 1/320 секунда, диафрагма 2,0, ISO 1 250. Приоритет на диафрагмата (автоматична настройка на скоростта).
Фигура 8.17: Kraftwerk на техния концерт в Берлинския Темподром на 26 март 2004 г. Тук стриктното правоъгълно оформление на изображението се откроява прекрасно от конструираната музика на Kraftwerk (които са основани преди повече от 44 години и имат първия си голям хит точно преди 40 години: „Аутобан“; ако не броим песента "Ръкзук", публикувана през 1971 г. като такава). От съоснователите до днес обаче остана само Ралф Хютър. Флориан Шнайдер, също съосновател и излезъл от Kraftwerk през 2008 г., все още беше активен в групата на тази снимка от 2004 година.
8.8 Квадрат като опция
Квадратният формат е най-необичайният от „типичните“ фотоформати. Споделянето му беше по-голямо в миналото поради 6x6 средноформатните камери. Все още днес съществува квадратният формат, но дялът там е силно намалял.
Все пак има възможност за всеки да премине към квадратен формат по време на обработката на изображенията. В крайна сметка това е много интригуващ формат, поради което решението за него не бива да бъде вземано само с цел отстраняване на смущаващи елементи на снимката (чрез отрязване на част от изображението).
Фигура 8.18: Sunrise Avenue на концерт в ZFR в Бохум на 27 август 2012 г. Въпреки че китаристът е позициониран от мен вляво на края на снимката, квадратът в този случай е оптималният формат, тъй като дава място и за барабаните в изображението. Nikon D4 с Nikkor 2,8/24-70мм при използвано фокусно разстояние 24мм. 1/320 секунда, диафрагма 2,8, ISO 3 200. Приоритет на диафрагмата (автоматична настройка на скоростта).
Фигура 8.19: Никой не изиграва „злия момче“ толкова майсторски като Били Айдъл (тук снимка от неговия концерт на 27 ноември 2005 г. в Берлин). Лицето, заедно с повдигнатия пръст, перфектно пасват в квадратния формат на изображението.
Фигура 8.20: При тази снимка не исках да отрязвам микрофонния статив – и затова се спрях на квадратен формат на изображението. Решението с вертикалния формат щеше да покаже микрофон, извисяващ се в рамките на изображението, който практически (на снимката) би излязъл от нищото. Nikon D800 с Nikkor 2,8/70-200мм при използвано фокусно разстояние 105мм. 1/500 секунда, диафрагма 4,5, ISO 800.
Фигура 8.21: Концерт на Wir sind Helden на 25 август 2011 г. Барабанистът Пола Рой е в действие. Барабан да се спазва, че барабаните с инструмента си се снимат най-добре в квадратен формат. Поне ако искате да покажете инструмента цял (не отрязан). Това е поради структурата на този също наричан „барак“ инструмент. Nikon D3S с Nikkor 1,4/85мм. 1/250 секунда, диафрагма 3,5, ISO 2 000. Ръчно зададено.
Забележка
Повечето концертни фотографи ще използват професионални системни камери (т.е. камери със сменяеми обективи) със съотношение на формата 2:3 (DSLR-пълноформат = 24мм x 36мм). Така голямото мнозинство снимки вече при композирането с помощта на визьора на камерата ще бъдат „конструирани“ или в хоризонтален, или в вертикален формат.
Въпреки това, в гледна точка на дизайна, не трябва да сте „роб“ на формата на вашата камера. Другите формати също имат своя чар. Все пак трябва да внимавате да не изберете каквито и да е „неформати“, които биха били възприети от зрителя като нехармонични.
Квадратният формат е много „строг“ формат, но той се характеризира със своя чар, защото не се среща толкова често. В този смисъл той също е подходящ за концертната фотография, при условие че елементите на снимката разумно попълват кадъра.
Опитайте се в следващото снимане на концертни снимки да насочвате композицията към квадратен формат още от самите снимки. Просто трябва да си представите, че отклоняте страните на хоризонталния формат. Резултатът определено ще бъде концертни снимки, които едновременно са необичайни и увлекателни.
