10 Обработка на снимките
Фигура 10.1: Снимката показва барабаниста по време на концерта на Milow на 1 септември 2011 г. След като бъдат направени първоначалните резервни копия (и архивиране), е необходимо да се направи избор на най-добрите снимки. Тези снимки трябва да бъдат леко редактирани и маркирани с думи.
След това те могат да бъдат запазени поотделно и да са достъпни за публикуване (и надявам се: за продажба). Nikon D3S с 4,0/24-120-мм-Nikkor при използването на фокусно разстояние 70 мм. 1/200 секунда, диафрагма 4, ISO 1 600.
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
10.1 Резервно копие и архивиране
Преди да разгледам снимките или направя избор, първо трябва да се направи резервно копие (и архивиране) на оригиналните файлове, които обикновено са RAW файлове за концертните фотографи (поради затруднените светлинни условия RAW форматът е най-подходящ, тъй като тук може да се "изкара" най-много от записите). След като всички снимки са правилно (и двойно) резервирани, започвам да правя избора.
За резервно копие има различни системи. Предпочитам двойно резервно копие на две различни RAID системи („StudioRAID Blueline“ от едната страна и „myRAID“ от другата, и двете на Certon Systems; достъпни например на www.calumetphoto.de), които са пространствено разделени в употреба. Редундантността от този метод е за сметка на сигурността на данните, защото ако една RAID система бъде открадната или унищожена в огън, всички мои важни снимки все още са налични на другата система.
Фигура 10.2: За моето текущо резервно копие използвам RAID системата „Studioline“ на Certon Systems (RAID = „Redundant Array of Independent Discs“ = редундантно масивно разпределение на независимите дискове). Тя се състои от 8 твърди дискове, от които могат да се повредят до 2 диска едновременно (и въпреки това всички данни остават резервирани). Накрая, снимките са капитал за нас, фотографите, и би било много разочароващо ако ценни изображения се загубят поради небрежно и непрофесионално резервиране на данни. Тази система е проектирана като NAS (Network Access Storage), което означава, че през мрежата могат да имат достъп както служителите, така и например клиентите от цял свят по Интернет. За да се избегне злоупотребата и достъпа от неупълномощени лица, може да се създадат папки с разрешения за достъп.
За мен това решение е значително по-привлекателно (и сигурно) от съхранението на важни данни в абстрактно „облак“ (т.е. в непознат център за обработка някъде по света).
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.3: Най-добрите избрани снимки се съхраняват допълнително в база данни, за да могат бързо да бъдат намерени при търсене от клиенти. За това е необходимо професионално маркиране, защото по ключовите думи по-късно може да бъде филтриран търсеният заявка. Скрипачът David Garrett на концерт във Филхармонията в Берлин на 22 април 2013 г. Canon EOS-1D X с EF 2,8/300 мм. 1/250 секунда, диафрагма 4,0, ISO 4 000. Ръчни настройки на експонационните параметри. Избран метод за измерване на експонация: Място на експонация.
(Снимка © 2013: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
10.2 Изборът на снимките
Много фотографи правят грешката да извършат избора на снимките твърде бързо; най-добре веднага след концерта, когато всички впечатления са все още свежи. Този подход е напълно легитим, ако скоростта решава продажбения успех; например за фотографи на преса, които трябва да изпратят подборка със снимки до местния вестник в същата вечер, така че на следващия ден вече снимката да бъде публикувана заедно с концертния отчет във вестника. За всички останали фотографи на концерти обаче е необходим принципът, че поне една нощ (по-добре: 24 часа) трябва да мине между снимките и избора на изображенията. Така че можем да бъдем малко по-„обективни“, поне с малко по-голямо разстояние, докато избираме снимките.
Фигура 10.4: Избрах тази снимка, защото ми се струва, че успях да заснема „типична“ снимка на изпълнителя по време на този концерт. Jan Delay пее, скака, екстравагантно е облечен и стои демонстративно на преден план, докато бандата изчезва в задната част на сцената. Разбира се, има подобни снимки; но тази е една от моите 5-звездни фаворити. Jan Delay на своя концерт на 20 август 2010 г. на Zeltfestival Ruhr в Бохум/Витен. Nikon D3S с 2,8/24-70-мм-Nikkor при използването на фокусно разстояние 24mm. 1/1000 секунда, диафрагма 3,5, ISO 3 200. (Снимка © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Коя програма се използва за селекцията, всъщност е незначително. Аз използвам Bridge на Adobe.
Почти всички програми за избор на снимки имат общи черти, като приоритети могат да бъдат зададени на снимките; например чрез даване на цветове или чрез даване на звездички. Препоръчително е в първата стъпка, когато изгледът е все още среден, да се оценят всички най-добри снимки с три *** звезди.
В следващата втора стъпка, където се показват само снимките с три звезди *** или повече, по-добрите от първата стъпка се оценяват с четири звезди **** или най-добрите веднага с пет звезди *****. Тези снимки, които са малко по-слаби от средно оценените с три звезди ***, се класират с две звезди ** и изчезват от показването (защото се показват само снимките, които имат три звезди *** или повече).
Накрая, в следваща стъпка се разглеждат всички снимки на голям изглед, които са били оценени в предходната стъпка с четири **** или с пет звезди и се добавят към обработката и за продажба, с пет звезди. С този постепенен и систематичен подход постигате, че чрез сравненията можете да откриете най-добрите снимки дори и от много подобни снимки/моменти. Освен това запазвате обзора за това колко много отлични снимки са били направени на концерта и колко много снимки са били избрани за по-нататъшната обработка.
Фигура 10.5: Понякога е трудно да се вземе решение; много снимки са подобни, различават се само в дребни детайли. Поради това често е полезно, подобно на "изследване", да се обединят няколко снимки в колаж. Тук намерих интересно, че ударникът е осветен почти също (с естествена светлина), докато фона се променя цветно. Nikon D800 с 2,8/70-200mm-Nikkor при използвана фокусно разстояние 100мм. 1/320 секунда, F3,5, ISO 800.
(Фото © 2013: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
10.3 Съвети за обработка на снимки
Фотографирането на концерти обикновено се счита като фотография с документален характер. Това се дължи на факта, че повечето публикации се правят в рамките на концертни разкази. Затова е логично да се представи на (вестници и списания) читателите истински, невъзпрепятстван материал.
В този случай обработката на снимките ще бъде много сдържана. Яркостта и контрастите се оптимизират, твърде силните цветове (често произтичащи от неудачна светлина от прожекторите) се филтрират.
Също така, намаляването на шума често е необходимо, тъй като много концертни снимки се правят задължително със силно светлочувствителност (ISO 3.200 и повече). Намаляването на шума служи за ослабване на дразнещия билдруминг, така че технически може да се представят безупречни снимки (или поне по-добри).
Фигура 10.6: Camera Raw предоставя възможност за редукция на шума при разработването на RAW файловете на снимките. Тази функционалност е ценена от мнозина концертни фотографи, защото поради относително слабите светлинни условия на повечето концерти ни се налага да настроим чувствителности на ISO на често 3.200 ISO или още повече, за да можем да фотографираме достатъчно ясно (без статив!). Тук е показано примерно намаляване на шума на една от моите снимки (за по-добра оценка на ефекта в изрязен изглед на снимката с 100%, вж. следващата страница).
(Фото © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.7: Culcha Candela на 20 август 2011 г. на фестивала в Рур. Nikon D3S с 4,0/24-120mm Nikkor, при използвано фокусно разстояние 24мм. 1/500 секунда, F4,0, ISO 3.200.
(Фото © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.8: Udo Lindenberg на концерт в Берлин на 15 октомври 2008 г. Обработката на най-добрите (избрани) снимки е от съществено значение. Поне яркостта и контрастът трябва да бъдат проверени и оптимизирани за всяка снимка по необходимост. Заточване на изображението (чрез Photoshop: Филтъг>Scharfzeichnungsfilter>Wyscharpen-Unscharf maskieren), преди да се публикуват снимките, също е необходимо. Въпреки това, внимавайте да не прекалявате със заточването и че това е последният работен процес преди предаването на изображението!
(Фото © 2012: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
Промяната на цветовете на изображението може да се счита за законно вмешателство, без да се губи автентичност на записа. Особено вестниците предишно публикуваха снимки само в черно-бяло. След като повечето вестници преминаха към цветен печат и сега представят всички страници в цвят, това се е променило; но черно-белите снимки все още са "в мода" и са еднакво популярни сред млади и стари.
Все пак следва да се има предвид, че не всички снимки изглеждат еднакво добре в черно-бяло; за някои цветовете просто играят твърде голяма роля за това дали снимката е ефектна или не. Други снимки, от друга страна, са много по-интензивни в черно-бяло, затова всеки фотограф трябва да провери своите концертни снимки за това дали има такива, които биха били по-подходящо редактирани, за да се харесат по-добре на зрителите на изображението.
Фигура 10.9: Тук са дадени три примера на същата снимка: Горната снимка показва оригинала. Не е редактирана, цветовете червено и синьо на фона имат силен сигнален ефект. На първи поглед вероятно бихме казали, че цветовете в тази снимка са съществени за зрителския ефект. След премахването на цветовете (което се постига лесно чрез пълно намаляване на цветовете) възниква черно-бяла снимка (в средата), която в сравнение с оригинала изглежда скучно, бледо (и точно безцветно). При директно сравнение вероятно всеки би предпочел оригинала. Все пак, при обработката на снимка умението на обработващия играе също значителна роля. Както добре може да се види от този пример, простото намаляване на цветовете, за да се получи черно-бяла снимка, не е задължително оптимално. Допълнителни/различни стъпки за обработка са необходими, ако снимката трябва да действа. Тук аз реших да придам топлина на черно-белия кадър, като му добавя сепиа тон (долната снимка).
Като сравня това с оригинала, ми харесва много повече, защото силните цветове червено и синьо вече не отвличат толкова много вниманието от певеца. Снимката вече по-добре изразява частично нежната музика на Milow отколкото оригиналната ярка. Milow-концерт на 1 септември 2011 г. Nikon D3S с 1,4/85mm Nikkor. 1/160 секунда, диафрагма 2,2, ISO 1.250.
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.10: В Photoshop съм запазил стандартизирана последователност на команди за конвертиране на цветни снимки в сепия под Действия. Това не само спестява време, но също така гарантира, че повечето от снимките, които аз преобразувам в сепия, се побират една с друга. Ако всяка отделна снимка на сепия се променя индивидуално всеки път, може да се случи, че снимките изглеждат твърде различно и не пасват една на друга. Въпреки това запазвам възможността, че тонът след това - обаче само в отделни случаи - би могъл да бъде променен индивидуално, например ако не съм напълно удовлетворен от стандартната поредица от команди за това. Възможността в Photoshop обаче да запаметявам (и именувам) редици от команди за редактиране под Действия е голяма помощ, когато става въпрос да се редактират подобаващо няколко снимки (например за клиент).
В отделни случаи допълнителните обработки на изображения са напълно оправдани или дори полезни, особено ако не искате да използвате снимките за пресовите репортажи, а планирате публикации, които не са свързани с определен концерт или определени изпълнители (т.е. „нейтрални“).
Фигура 10.11: Обикновено не обичам да извършвам голяма обработка на снимките си. Оценява се много бързо визуалната пренаситеност при такива ефекти. Определени пъти обаче, когато са нужни абстрактни снимки, които да пасват на темата „музика“, но да не бъдат индивидуално свързани с музикант или група, те са ефективен метод за визуалната преработка. Nikon D3S с 4/24-120-mm-Nikkor на използваната фокусна разстояние 105mm. 1/200 секунди, диафрагма 4,0, ISO 2.500. Ръчна настройка на параметрите за експонация.
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.12: Тук ми хареса много ефектът на плочките след като промених цветовете допълнително. Обаче, когато използвате филтри в Photoshop, внимавайте да не правите тези ефекти твърде често. Освен това е добре да не ги извършвате винаги със същите настройки, а да гледате индивидуално за всяка снимка, която комбинация на параметри дава най-добрия ефект. Sunrise Avenue на концерт на 27 август 2012 г. Nikon D4 с 1,4/85mm Nikkor. 1/640 секунда, диафрагма 2,5, ISO 2500. Приоритет на диафрагмата (автоматичен режим на затвора).
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.13: Начално аз бях черно-бял фотограф. Не ми харесваха цветовете, които обикновено са произволни в много снимки; редукцията до черно-бяло (или сепия) според мен направи моите фотографии по-експресивни и интересни. Някъде тогава, още в аналоговите времена, когато все още се снимаше с филм, открих „кросрането“ на снимките за мен.
Резултатът беше, след като открих подходящия за мен филм, че снимките ставаха много по-наситени в цветове, с по-силни контрасти. Това се случва също и в цифровата фотография: чрез командите Наситеност на цветовете и Криви на степен могат да се създадат снимки, които са „много ярки“ и заради контрастите почти изглеждат като графични.
Горната снимка показва оригиналния кадър. Първоначално направих изображението по-дълго, като отрязах малък край от долната част; също така силно увеличих Наситеността на цветовете на снимката, за да получа ярки цветове (вж. средната снимка). Wir sind Helden на концерт на 25 август 2011 г. Nikon D3S с 1,4/85mm Nikkor. 1/250 секунда, диафрагма 3,5, ISO 2.000. Ръчна настройка на параметрите за експонация.
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.14: За допълнително абстрахиране и постигане на почти графичен ефект увеличих контрастите на снимката с помощта на Криви на степен в Photoshop.
Забележка: Възможностите за редактиране и преработване на изображения са почти неограничени, особено при използване на Photoshop. Внимавайте обаче защо фотографиите трябва да бъдат използвани. Твърде сериозното редактиране или преработка може да противоречи на целта за автентична концертна репортажна дейност.
Но ако снимките се изложат в галерии и става дума за артистичния израз на самите фотографии, а не толкова за изображените музиканти, тогава преработките, каквито и да са, са естествено средство за фотографа да изрази своята гледна точка.
Ориентирането спрямо целта на публикуване е добро средство за решаване колко много редактиране на изображението е позволено и необходимо.
10.4 Представяне
Тези, които излагат снимките си на публика, трябва да помислят как да ги презентират по възможно най-шикозен начин. Рамката около снимката (в Photoshop се създава чрез Работно пространство), тогава има същата функция като тяхното паспарту в аналоговите времена.
Този "допълнителен труд", който се изисква, за да се представи снимката по подходящ начин, си струва изцяло. Фотографиите изглеждат по-едърно, по-висококачествени.
Ако се намери необходимост за използване на текст (например име на фотографа) върху снимката или паспартуто, трябва да се вземе под внимание или да се използва нейно „нейтрален“ „цвят“ (черно, сиво или бяло) или цвят, който присъства също и в изображението.
Фигура 10.15: За да се отличава белият рамкови елемент („алинеа-заместител“) от белия фон от хартия, аз оцветих още и ъглите с боя (в Photoshop: използване на много мек четкич, който само „прохожда“ през ъглите). Концерт от Jan Delay с бандата му на 20 август 2010 година на Фестивала в Светилище Рур. Nikon D3S с 2,8/24-70-мм-Обектив Nikkor с използваната фокусна разстояние 70mm. 1/1250 секунда, диафрагма 3,5, ISO 3 200. Приоритет на диафрагмата (автоматично време).
(Снимка © 2010: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
10.5 Отбелязване с тагове
Когато предоставяте снимки за комерсиални цели, особено на професионални превземачи (редакции, агенции за снимки и други), трябва да обърнете внимание, че важната информация относно съдържанието на снимката не трябва да липсва.
В концертната фотография това са например: името на изпълняващата група, името на артиста, който е в центъра на картината, мястото и датата на събитието (например „Олимпийски Стадион, Берлин“), датата и времето на заснемане, специфични характеристики (например „последният концерт с групата си, преди да я напусне“) и разбира се, името на автора на снимката и друга информация относно авторските права (например при публикации, че не само името на фотографа е споменато, но и интернет адреса).
Освен това е полезно да се посочи банковата сметка, така че комерсиалните превземачи да имат банковите данни за превода на лицензионните такси (допълнително към фактурата, ако по някаква причина тя не бъде получена).
Фигура 10.16: Ключови думи помагат за търсенето на снимки за определени цели. Гореспоменатата снимка може лесно да бъде намерена, когато се търсят снимки на теми като Жива Музика, Концерт, Класическа Музика, Сценично Изпълнение и други. И също така, за темата „Слепи“, гореспоменатата снимка би била предварително избрана поради таговете. Например тя може да бъде публикувана по време на статия за слепи изпълнители в едно вестниково издание. Андреа Бочели на 15 май 2013 година на концерт във Филхармонията в Берлин. Canon EOS-1D X с EF 2,8/300мм. 1/200 секунда, диафрагма 4,0, ISO 3 200. Приоритет на затвора (автоматична диафрагма). Избран метод за измерване на експонацията: централно усилено интегрално измерване. (Снимка © 2013: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
Забележка: Таговете са предназначени за бързо намиране на снимки, които съответстват на търсената тема. Въпреки това трябва да се изброят само смислени ключови думи. Някои (концертни) фотографи са малко прекалено щедри с даването на ключови думи, което води до факта, че снимките често се появяват при търсене, но рядко съответстват на темата. Това може бързо да навреди на добрите взаимоотношения с клиента, поради което изборът на тагове трябва да бъде добре обмислен и смислено свързан със съдържанието на изображението.
Фигура 10.17: Ударникът Мартин Грубингер на концерт във Филхармонията в Берлин на 11 април 2012 година. Докато пиша това урок, ключовите думи на моя колега Свен Дармер в информацията на файла в Photoshop много помогнаха защото без тях нямаше да зная всички имена на музикантите. Canon EOS-1D Mark IV с EF 2,8/300мм. 1/160 секунда, диафрагма 2,8, ISO 1 600. Приоритет на затвора (автоматична диафрагма). Метод за измерване на експонацията: централно усилено интегрално измерване.
(Снимка © 2012: DAVIDS/Sven Darmer – www.svendarmer.de)
Пожелавам ви „Добра светлина“ и много страхотни концерти!
Йенс Брюгеман, април 2014 г.
