Ето преглед на отделните глави:
Част 1 - Снимане на "модели"
Част 2 - Подходящо (смислено!) оборудване
Част 3 - Намиране на подходящи модели
Част 4 - Търсене на локации
Част 5 - Развиване на идеи за снимки
Част 6 - Съвети за композиция на снимката
Част 7 - Съвети за стайлинг
Част 8 - Умело осветяване на моделите
Част 9 - Ефективно сътрудничество в екипа
Част 10 - Съвети за поузиране
Фигура 10.1: Ръцете и краката (и коленете и лакътите) не би трябвало да сочат директно към камерата; тогава изглеждат малки и къси (или при коленете и лакти: големи и непривлекателни). Те също не би трябвало никога да се изправят напълно; това изглежда нежизнено, недъвчесто и неотличително. По-добре е да се държат ръцете и краката винаги (леко) загънати. Съвети като тези помагат на вашия модел да приема красиви и фотогенични пози с натиск от самия себе си. Nikon D3S с 2,8/300mm Nikkor. 1/800 секунда, бленда 4, ISO 500.
(Снимка © 2011: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
Когато обясня на модел, че ефектът на почти всяка поза е значително по-голям, когато се изгражда определено напрежение в тялото (защото по този начин моделът излиза значително по-представителен), те разбират и могат да го приложат по време на поузирането.
Или когато обясня на модел, че кракът, на който се поставя цялото тегло, изглежда по-дебел от другия крак, на който няма тегло за понасяне. И че затова по-добре е кракът, който няма тегло на тялото, да се държи по-близо до камерата (в сравнение с другия, който изглежда по-дебел).
Такива обяснения се разбират от моделите и те ще се стремят в бъдеще да поузирават по начин, който изглежда възможно най-вълнуващо.
10.1 Предоставяне на свобода на модела
Понякога е по-добре да се даде голямо пространство на модела и просто да се го остави да "прави своето"! Фотографинят(ката) след това само ще коригира. Важното при този метод е, че моделът се движи непрекъснато през цялото време (предпочтително на бърза музика) и често променя позите си плавно.
Най-честата грешка, която се допуска от страна на модела при този метод, е, че след като е взела нова поза, той или тя чака фотографинят(ката) да натисне бутона за заснемане. Това обаче е контрапродуктивно и би отнело елегантността на движенията и би направило трупкаво впечатление. Затова е по-добре да се каже на модела, че трябва непрекъснато да се движи (на музика) и само от време на време да се снима.
Фигура 10.3: Този начин на снимане постига, че моделът наистина заема само пози, които изглеждат естествено (а не строго и зададено). Важно е да осъзнавате, че по този начин корекциите от страна на фотографа са възможни само изолирано и инструкциите трябва да се предоставят много бързо. Nikon D4 с 1,4/50mm Nikkor. 1/160 секунда, бленда 7,1, ISO 100.
(Снимка © 2013: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
10.2 Оптично удължаване на краката
Аз вече съм снимал много страхотни модели, които са били "само" 1,65м високи. И все пак те бяха красиви, мили и излъчвателни. За фотосесии моделите не винаги трябва да имат точно зададените мерки. По-важно е да имат фотогеничност, т.е. присъствието на снимките.
Все пак моделите, които са под 1,70м високи, биха предпочели да изглеждат по-високи. Затова те обикновено се вълнуват от възможността да изглеждат по-големи оптично с помощта на широкоъгълни обективи.
Когато снимаме стоящ модел от ниска поза, краката се оптически издължават. Това се случва поради изкривяването на широкоъгълните обективи. Условие е фотографинят(ката) да държи камерата отдолу нагоре.
Понеже не само краката, но (поради факта, че са най-близо до долната крайна на изображението) особено краката (или обувките) се изкривяват, фотографинят(ката) трябва да внимава да не прекалява с този ефект.
Фигура 10.4: Дори при тази снимка аз бях буквално пред модела. Поради "леко широкия" ъгъл на обектива от "само" 32мм, ефектът от оптичното удължаване на краката се вижда ясно, но все пак не толкова разтревожително, че да изглеждат краката изключително големи. Nikon D3 с 2,8/24-70mm Nikkor при използвания фокусно разстояние 32мм. 1/160 секунда, бленда 8, ISO 200.
(Снимка © 2009: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.5: Може да се подчертае ефекта, като се използва по-узък формат на изображението от обичайното. Този модел не е по-висок от 1,66м. Благодарение на широкоъгълен обектив и ниска перспектива и инструмент за оформяне на изображението за обрязване върху изображението, изглежда почти "гигантски". Nikon D3S с 2,8/24-70mm Nikkor при използвания фокусно разстояние 34мм. 1/160 секунда, бленда 4, ISO 2500.
(Снимка © 2010: Йенс Брюгеман – www.jensbrueggemann.de)
10.3 Заснемане на по-плътни модели
Някои модели са малко по-пълни от обикновеното. Аз обаче не намирам това за проблем, защото когато пропорциите са правилни, това може да изглежда много добре!
Но ако някой желае да заснема такива модели по-плоски, отколкото са в действителност, трябва да обърне внимание, че позите винаги трябва да бъдат много изправени. Много мъжки фотографи познават ефекта "премахване на корема": Който иска да си втегли корема, няма да го постигне само като напрегне коремните мускули. Освен това, трябва да се вдиша дълбоко, което повдига гърдите и извършва структуриране на гръбнака, като резултат на което общият външен вид удължава с няколко сантиметра (и по този начин изглежда по-плосък).
Другият трик е да се работи с дрехи, които скриват възможни проблемни зони. Така за женските модели може да се работи например с пола среден размер вместо с къси панталони (ако моделът има проблеми с бедрата си).
Също така оптичното удължаване на краката, описано по-горе, може да направи чудеса и моделите да изглеждат значително по-плоски.
Фигура 10.6: Изключително изправените пози оформят силен визуален образ дори на по-пълни модели. Nikon D3X с 2,8/14-24mm Nikkor при използвана фокусна дължина 14mm. 1/250 секунда, диафрагма 20, ISO 100.
(Фото © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
10.4 Красиво снимане на гърди и задници
В фотографията на актьорството и еротиката основното внимание при много от снимките е на красивото снимане на гърдите (при женските модели) и на задникът (при мъжки и женски модели).
Задникът изглежда по-привлекателен според обществените красотни идеали, когато е издръжливо окръгъл на снимка. Той трябва да бъде издържан напред, което е доста напрегнато и причинява болки в гърба.
Дори на модели, които се оплакват за предполагаемо голям задник, е по-фотогенично да го издържат напред и така да го направят окръгъл. Това изисква усилие от такива модели; но алтернативата би била свиване на мускулатурата на задника, което дава дупки и изкривява формата (и по този начин става непривлекателно).
И така: Дори голям задник изглежда по-фотогенично, когато е издържан напред! Това важи както за женските, така и за мъжките модели.
Фигура 10.7: На тази снимка може много добре да се види, че колко напрежение в гърба е нужно, за да може задникът да бъде издържан напред и да изглежда окръгло-плътен. Повечето (начинаещи) модели правят грешката да извиждат горната част на тялото напред, за да направят издържането на задника. Все пак, по-добре изглежда, когато горната част на тялото е изправена. Това е по-напрегнато, но мотивираните модели го приемат с удоволствие за по-хубави снимки. Nikon D3S с 2,8/24-70mm Nikkor при използвана фокусна дължина 36mm. 1/160 секунда, диафрагма 4,5, ISO 2500.
(Фото © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.8: Дори и на легло добре формирани големи гърди често изглеждат плоски. По тази причина, когато снимате модел, който има комплекси заради големината на гърдите си, не бихте трябвало да ги снимате в легло. Или може да ги посочите с ръце или да им дадете кърпа (или бельо). Nikon D3S с 2,8/24-70mm Nikkor при използвана фокусна дължина 55mm. 1/125 секунда, диафрагма 5, ISO 200.
(Фото © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.9: Силно спуснатите ръце не винаги направят гърдите на женските модели красиво изчерпани. Поради тази причина, е предпочтително ръцете да се държат нагоре (например към главата). Това визуално издига гърдите. Nikon D3S с 2,8/105mm Mikro Nikkor. 1/80 секунда, диафрагма 5,6, ISO 200.
(Фото © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.10: На легло, дори атрактивните големи гърди често изглеждат плоски. Поради тази причина, когато фотографирате модел, който има комплекси заради големината на гърдите си, не трябва да ги снимате в легло. Или може да ги посочите с ръце или да им дадете кърпа (или бельо). Nikon D3S с 2,8/70-200mm Nikkor при използвана фокусна дължина 145mm. 1/160 секунда, диафрагма 22, ISO 100.
(Фото © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.11: Дори аз лично не харесвам силиконовите гърди - леглото (изобразено фотографски) има предимства пред естествените гърди: Те не се сгъва.
(Обаче "ценителят" незабавно разбира, че това не може да бъдат естествени гърди ...). Nikon D3S с 2,8/105mm Mikro Nikkor. 1/160 секунда, диафрагма 4, ISO 250.
(Фото © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
10.5 Култови и нестандартни пози
За позите на моделите важи: Това, което вероятно изглежда доста глупаво в реалността, почти винаги изглежда много "круто", "неутрално" и изразително на снимките!
Така че, при моделирането е сходно с театъра: важни са големите жести, преувеличените пози. Затова трябва да дадете на модела си съвет - ако това се отнася до съдържанието на изображението - да действа максимално преувеличено. (Същото важи и за израза на лицето). Тогава вашите снимки ще изглеждат професионално и модерно.
Когато се снима пред прост (студиен) фон почти без използване на реквизити, този съвет трябва да се вземе предвид повече, защото тогава моделът е в центъра на вниманието и нищо не отвлича.
Фигура 10.12: За някои модели като Agnes моделирането буквално лежи в кръвта. Те имат усет за това, какви позиции на тялото са ефектни и фотогенични. Като фотограф(ка), ако изобщо, трябва да коригираш само малки неща. Въпреки това, ако Agnes беше стояла по този начин в опашка в булката, вероятно нямаше да я попитам, а по-скоро бих направила голям навиващ заобикалящ път около нея ... ;-)
(Снимка © 2006: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.13: Чим по-театрално, толкова по-добре! Позите на моделите могат да бъдат изключителни и преувеличени. На снимките това изглежда по-ефектно (и по-добре) от "нормалните" пози на тялото. Nikon D3X с 2,8/24-70мм Nikkor при използваната фокусна разстояние 24мм. 1/80 секунда, диафрагма 22, ISO 100.
(Снимка © 2011: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.14: Дори напълно преувеличените пози са подходящи за снимки. Всеки може да бъде скучен; така че не си налагайте ограничения! Винаги казвам на моите модели: Колкото по-лудо - толкова по-добре! И подобни фотосесии са по-забавни от обикновените, които сте правили вече 1000 пъти. Nikon D3 с 2,8/24-70мм Nikkor при използваната фокусна разстояние 26мм. 1/125 секунда, диафрагма 4,5, ISO 200.
(Снимка © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
10.6 Няколко модела едновременно пред обектива
Колкото повече модели (едновременно) стоят пред обектива, толкова по-затруднително е за фотографа да ги насочи всички съобразно идеята за снимка. И още по-затруднително е да насочи моделите така, че да заемат съвършените пози (съответно да коригира взетите пози съобразно вижданията на фотографа). При това, с всяка допълнително добавена модел ще бъде значително по-трудно.
Фигура 10.15: Когато се появяват двама или още модели на снимките, става трудно за нас, фотографите, с даването на насоки. Важно е тогава да ги насочвате бързо, гласно, ясно и преди всичко точно. Тогава те със сигурност ще ви чуят внимателно и ще бъдат наясно със задачата, което е важно при снимките на няколко души. 
(Снимка © 2008: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.16: По-лесно е, ако единият от моделите е на първи план, а другият на заден план като фон (декорация). Ако задният човек все още се размазва леко в нечистотия, погледите на зрителите на снимката са насочени към предния модел, където обаче позата трябва да бъде точна. Nikon D3X с 2,8/105мм Nikkor. 1/250 секунда, диафрагма 3,5, ISO 100.
(Снимка © 2010: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Фигура 10.17: Колкото повече модели се снимат едновременно, толкова по-трудно е да се дават подходящи индивидуални насоки на всеки. Също така позите на телата не могат да бъдат коригирани индивидуално без да има промяна при другите модели. Нещо доказва, че човекът не може да стои неподвижно; това не важи само за децата. По-лесно е тогава да се остави свобода на моделите или например да се даде на всички само една снимка, която след това да бъде изпълнена общо. Снимката е снимана по време на един от моите уъркшопи в Ибиза, които се провеждат всяка година през май.
(Снимка © 2008: Jens Brüggemann – www.jensbrueggemann.de)
Заключение
Фотографирането се учи чрез фотографиране. Вие вече получихте от мен няколко съвета в този сериал от уроци, които определено ще бъдат полезни за успешното моделно фотографиране. Но сега е време да превърнете това "научено" в практика, за да остане в ума ви и за да се създадат наистина страхотни, изключителни моделни снимки. След всичко, може да се фотографира едва тогава, когато имате готини снимки; теорията сама по себе си не прави майстора.
В бъдеще, когато правите снимки, винаги си прегледайте резултатите на монитора спокойно отново и отново. Обмислете какво сте грешили. И ядосвайте се на прекомерно глупавите грешки. Но дори и те ще ви помогнат, защото от тях крайно смеете се да научите! (Колкото по-глупава е грешката, толкова по-голяма е вероятността да я повторите никога повече!)
Обаче си плеснете мислително по рамото, когато резултирате със специално красиво снимка! Това също е част от непрекъснатото развитие. Че се ядосвате за грешките си; но също така, че сте горди с напредъка си в ученето.
Пожелавам ви "Добра светлина" и страхотни, ангажирани модели!
Jens Brüggemann
